Александър Белев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Белев
български политик
Роден: 1900 г.
Починал: 1945 г. (45 г.)

Александър Георгиев Белев е български политически и държавен деец, юрист, известен с антисемитските си възгледи, един от основателите на организацията „Ратник“, главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси (от 1942 г. до 1943 г.), което е държавният орган, който регулира обществените отношения съгласно разпоредбите на Закона за защита на нацията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1900 г. в град Лом. Баща му, който е бил учител в Бургас, е българин, а майка му е италианка от Далмация, с моминска фамилия Миланезе. Премества се в град София, където живее на ул. „Росица“ № 11. Завършва право в Софийския университет и живее известно време в Германия преди да се завърне в България и да работи като юрист.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1930-те години Белев заема отговорни длъжности в Министерството на вътрешните работи на Царство България. Става протеже на вътрешния министър Петър Габровски и силен поддръжник на фашизма. През 1936 г., Белев, заедно с редица други лица, основава и става пълноправен член на българската националсоциалистическа организация „Ратничество за напредък на българщината“ („Ратник“), която проявява изразени и нескрити симпатии към националсоциализма, антикомунизма, расизма и антисемитизма.

През декември 1941 г. по инициатива на Габровски, Белев заминава на стаж в Германия, където подробно изучава антиеврейското законодателство на Третия Райх с оглед на въвеждането на подобна система за България. По това време, Белев вече се прочува като един от най-отявлените антисемитски политици в България.

На 25 юни 1942 г. е свикана извънредна сесия на Народното събрание, за да бъдат узаконени бързо и резултатно конкретните мерки, свързани с решаването на еврейския въпрос. След дълги опити, на 9 юли 1942 г. е прокаран закон, с който се възлага на Министерския съвет да вземе всички необходими мерки за уреждане на еврейския въпрос в България. Месец и половина по-късно е създадено Комисарство по еврейските въпроси.

За длъжността комисар по еврейските въпроси са обсъдени няколко кандидатури, преди да бъде избран Александър Белев. На 15 октомври 1942 г. Външното министерство на Германия нарежда на своята легация в София да задвижи работата, като се дават и конкретни указания как да стане това. Германия е готова да приеме депортираните, а България се задължава да плати за всеки депортиран по 250 марки. За да бъдат подпомогнати българските власти, Германия е готова да изпрати в София свой съветник, специалист по еврейските въпроси. Съветникът се казва Теодор Данекер, хауптщурмфюрер от СС, представител на Гестапо и личен представител на Адолф Айхман в България.

Освен, че активно сътрудничи на нацистите, Белев взема активно участие в депортирането на евреи от Беломорска Тракия, Македония и Поморавието в концентрационните лагери. На 22 януари 1943 г. между Данекер и Белев е подписано споразумение за привеждането в изпълнение на първата фаза от програмата за окончателното решаване на еврейския въпрос в България.

Количеството е 20 000 души, без разлика на пол и възраст. За целта българските власти се задължават да осигурят 12 влакови композиции. Определени са и изходните гари – Скопие, Битоля, Пирот, Горна Джумая, Дупница и Радомир.

Съгласно втората алинея на т.4, „Българското правителство дава на разположение нужните хранителни припаси за по 15 дена, считани от деня на тръгването на влака, както и нужното число водни бъчви“.

През февруари-март 1943 г. Белев организира депортацията на 11 363 евреи. В рамките на своята компетентност, Белев има неограничени пълномощия, което му спечелва прякора „еврейския цар“.

Белев в крайна сметка е принуден да се откаже от плановете си след публични протести на различни граждани на България, цар Борис III, Димитър Пешев, църквата и др. срещу депортирането на българските евреи и след телефонен разговор с цар Борис III. В опит да се справи с българските евреи, той насилствено премества 19 000 софийски евреи в по-малките градове и села из цялата страна през май 1943 г. Евреите до голяма степен преживяват войната. През септември същата година, Белев е освободен от заеманата длъжност.

Александър Белев се укрива от новата отечественофронтовска власт, тъй като е обвинен от седми състав, „антисемити“ на т.нар. Народен съд (Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахамимов и Ели Барух) като главен обвиняем за

изработване на закона за защита на нацията и правилника към него, на наредбата от 26 август 1942 г. и на много други наредби, които превел на дело: сключил споразумение с представителя на германското правителство капитан Денекер, за изселване на 20 000 евреи от България за германските източни области и осъществил това изселване на македонските, беломорски и пиротски евреи по крайно жесток начин; осъществил изселването на евреите от София в провинцията; създал и организирал еврейския концентрационен лагер, за да набави имотна облага на разни лица и организации, а освен това дейно е допринесъл за гоненията на евреите чрез редица статии в печата. С това той е извършил престъпните деяния, предвидени и наказуеми по чл. 2, п. 4 и 10 от Наказателния закон за съдене от Народен съд (с обратна сила)

Опит за бягство и екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

Народният съд признава Александър Белев за виновен по така повдигнатото му обвинение, и го осъжда на смърт задочно (същият не присъства на процеса). По-късно става известно на народната милиция, че той се укрива дегизиран и прави опит да забегне зад граница, но на гара Кюстендил е разпознат и задържан от представители на отечественофронтовската власт, след което е откаран на местен кюстендилски окоп, където е екзекутиран. За обстоятелствата около смъртта му се разбира едва след няколко години по-късно.[1]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Личният архив и документите на Белев днес се съхраняват в историческия архив на Централен държавен архив в София. Архивът включва и оригиналното споразумение от 1943 г., подписано от Белев и Данекер, за депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Македония и Поморавие. През 2010 г., Цецка Цачева дарява на музея в Аушвиц копия на 17 документи, свързани с дейността на Белев и българските евреи.

През 2013 г., БНТ излъчва сериала „Недадените“, посветен на спасяването на българските евреи. Българският актьор Димитър Баненкин изиграва Белев, а актрисата Лидия Инджова изиграва Лилияна Паница, която е била личната секретарка и предполагаема любовница на Белев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обречени и спасени. ИК „Синева“, ISBN 978-954-9983-63-0, 2007.