Старичани
Вижте пояснителната страница за други значения на Старичани.
|
Старичани Λακκώματα |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед от селото |
|
  Старичани  Старичани |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 194 души (2001) |
| Старичани в Общомедия | |
Старѝчани или Старичени (на гръцки: Λακκώματα, Лако̀мата, до 1927 Σταρίτσανη, Старицани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 194 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Голешово в полите на планината Одре (Одрия).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Истаричани и Ан Истаричани. В двете махали са 12 християнски семейства.[2] В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от XIV век.[3] Според местни легенди селото първоначално било по близо до Бистрица (Алиакмонас) и се казвало Порино. Порино имало 10 църкви – Илия, Атанас, Богородица, Троица, Спасовден, Никола, Петка, Костадин и Благоевец. Залято от реката селото се преместило на сегашното му място.[4]
Църквата „Благовещение Богородично“ в селото е изписана в 1827 година от видния зограф Аргир Михайлов.[5]
В края на XIX век Старичани е чисто българско село. Жителите му са прочути зидари, ходели на печалба в Цариград и Анадола. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старичани има 350 жители българи.[6]
В началото на XX век цялото население на Старичани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Същата година турските власти не допускат учителите Илия Живков от Битоля и Калиопа Зисова от Хрупища да отворят българско училище[8]. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старичани има 520 българи екзархисти.[9]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Старицани като село с 450 жители гърци.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Старичени преди Балканската война има 60 български къщи,[11] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[12]
Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:
| „ | Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[13] | “ |
През нощта на 23 срещу 24 (или 19) декември 1905 година селото е нападнато от 200 андарти, които обаче са отблъснати от местната милиция и четата на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов.[14] Загиват две жени и са опожарени 15 плевни.[15] В 1909 година в Старичани има 52 български екзархийски къщи и 8 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[16]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:
| „ | Старичани (Σταρίτσανη), на брега на Голешево или Голешино, приток на Бистрица и на 3/4 час югозападно от Хрупища. Имаше около 50 семейства, но от 1900 година, когато в него стъпиха комитаджиите много от жителите му се пръснаха по различни части на света и числото на семействата се намали до 30, от които 12 схизматични. Гърците имаха църква и училище с учител и учителка и около 30 ученици и ученички. И схизматиците поддържат пропагандно училище, в което преподава комитаджия, за да задържат схизматиците към българската идея чрез образованието на децата. Но нима има българско училище в Македония, което да не се стреми към тази цел? Поради близостта до Корещата комитаджиите използват Старичани като своя основна база и поради това гръцките андарти на два пъти под ръководството на капитаните Лицас, Платанос и Вардас и други нападат местните комитаджии и нанасят много поражения.[17] | “ |
По време на Балканската война 4 души от Старичани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 41 жители на Старичани, а след 1919 още 6 емигрират в България по официален път.[19] Някои жители на Старичани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[20] В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.
През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана, начело с Васил Маниолов.[21] На 29 април 1943 г. гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е изгорено, ограбено и част от жителите му изклани.[22] Според Тодор Симовски нападението става на 1 април 1943 година и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти. 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни.[23]
По време на Гражданската война селото също пострадва силно.
- Преброявания
- 1913 - 340 жители
- 1920 - 238 жители
- 1928 - 290 жители
- 1940 - 434 жители
- 1951 - 201 жители
- 1961 - 226 жители
- 1971 - 176 жители
- 1981 - 176 жители
- 1991 - 217 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Старичани
Атанас Панайотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Гевгели, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[24]- Васил Живков, български революционер, подвойвода на селската чета на Македоно-българския комитет[25]
- Васил Манолов (? - 1943), български революционер, войвода на селската чета на Македоно-българския комитет
- Киряк Шкуртов (1872 - 1965), български революционер, войвода на ВМОРО
- Манол Панайотов, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[26]
Митко Анастасовски (1926 - 2006), политик от Северна Македония
Михаил Атанасов (Μιχαήλ Αθανασιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[27]- Никола П. Христов (1877 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 8 костурска дружина, загинал при Радкова скала на 22 юни 1913 година[28]
- Нули Йотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[29]
- Стерьо Дачов (1917), гръцки партизанин и деец на НОФ
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Δήμος Άργους Ορεστικού. // Δήμος Άργους Ορεστικού. Посетен на 16 май 2016.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σταρίτσανη -- Λακκώματα
- ↑ Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, р. 110.
- ↑ Сайт на Дем Хрупища
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Αλεξίου, Γεώργιος Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790 – 1850).. // Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 196.
- ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 142.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
- ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata.
- ↑ Официален сайт на Дем Каламбаки
- ↑ Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 530.
- ↑ Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, МНИ, София, 2007, с. 259.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 329.
| ||||||||||||||||||||
Портал „