Старичани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Старичани.
Старичани
Λακκώματα
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Гърция
40.4294° с. ш. 21.2011° и. д.
Старичани
Западна Македония
40.4294° с. ш. 21.2011° и. д.
Старичани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 670 m
Население 97 души (2011 г.)
Старичани в Общомедия

Старѝчани или Старѝчени (на гръцки: Λακκώματα, Лако̀мата, до 1927 Σταρίτσανη, Старицани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Галешово в полите на планината Одре (Одрия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

„Света Троица и Свети Стефан“ икона от църквата „Света Богородица“ в Старичани
Гробищната църква
Църквата „Свети Георги“

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Истаричани и Ан Истаричани. В двете махали са 12 християнски семейства.[2] В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от XIV век.[3] Според местни легенди селото първоначално било по близо до Бистрица (Алиакмонас) и се казвало Порино. Порино имало 10 църкви – Илия, Атанас, Богородица, Троица, Спасовден, Никола, Петка, Костадин и Благоевец. Залято от реката селото се преместило на сегашното му място.[4]

Църквата „Благовещение Богородично“ в селото е изписана в 1827 година от видния зограф Аргир Михайлов.[5]

В края на XIX век Старичани е чисто българско село. Жителите му са прочути зидари, ходели на печалба в Цариград и Анадола. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старичани има 350 жители българи.[6]

В началото на XX век цялото население на Старичани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Същата година турските власти не допускат учителите Илия Живков от Битоля и Калиопа Зисова от Хрупища да отворят българско училище.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старичани има 520 българи екзархисти.[9]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Старицани като село с 450 жители гърци.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Старичени преди Балканската война има 60 български къщи,[11] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[12]

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:

{{цитат|Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[13]

През нощта на 23 срещу 24 (или 19) декември 1905 година селото е нападнато от 200 андарти, които обаче са отблъснати от местната милиция и четата на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов.[14] Загиват две жени и са опожарени 15 плевни.[15] В 1909 година в Старичани има 52 български екзархийски къщи и 8 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[16]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:

„ Старичани (Σταρίτσανη), на брега на Голешево или Голешино, приток на Бистрица и на 3/4 час югозападно от Хрупища. Имаше около 50 семейства, но от 1900 година, когато в него стъпиха комитаджиите много от жителите му се пръснаха по различни части на света и числото на семействата се намали до 30, от които 12 схизматични. Гърците имаха църква и училище с учител и учителка и около 30 ученици и ученички. И схизматиците поддържат пропагандно училище, в което преподава комитаджия, за да задържат схизматиците към българската идея чрез образованието на децата. Но нима има българско училище в Македония, което да не се стреми към тази цел? Поради близостта до Корещата комитаджиите използват Старичани като своя основна база и поради това гръцките андарти на два пъти под ръководството на капитаните Лицас, Платанос и Вардас и други нападат местните комитаджии и нанасят много поражения.[17] “

По време на Балканската война 4 души от Старичани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Стариченъ е обозначено като българско селище.[19]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Старичанската чета на Охрана през 1943 година

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 41 жители на Старичани, а след 1919 още 6 емигрират в България по официален път.[20] Някои жители на Старичани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[21] В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана, начело с Васил Маниолов.[22] На 29 април 1943 г. гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е изгорено, ограбено и част от жителите му изклани.[23] Според Тодор Симовски нападението става на 1 април 1943 година и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти. 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни.[24]

По време на Гражданската война селото също пострадва силно.

Преброявания
  • 1913 - 340 жители
  • 1920 - 238 жители
  • 1928 - 290 жители
  • 1940 - 434 жители
  • 1951 - 201 жители
  • 1961 - 226 жители
  • 1971 - 176 жители
  • 1981 - 176 жители
  • 1991 - 217 жители
  • 2001 - 194 жители
  • 2011 - 97 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Живков, помощник войвода Македоно-българския комитет в Старичани
Паметник на Македонската борба
Родени в Старичани
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Панайотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Гевгели, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Живков, български революционер, подвойвода на селската чета на Македоно-българския комитет[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Манолов (? - 1943), български революционер, войвода на селската чета на Македоно-българския комитет
  • Flag of Bulgaria.svg Киряк Шкуртов (1872 - 1965), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Манол Панайотов, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[27]
  • Flag of North Macedonia.svg Митко Анастасовски (1926 - 2006), политик от Северна Македония
  • Flag of Greece.svg Михаил Атанасов (Μιχαήλ Αθανασιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Иванов Каюшев, български революционер от ВМОРО[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола П. Христов (1877 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 8 костурска дружина, загинал при Радкова скала на 22 юни 1913 година[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Нули Йотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[31]
  • Flag of Greece.svg Стерьо Дачов (1917), гръцки партизанин и деец на НОФ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σταρίτσανη -- Λακκώματα
  2. ↑ Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, р. 110.
  3. ↑ Сайт на Дем Хрупища
  4. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  5. ↑ Αλεξίου, Γεώργιος Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790 – 1850).. // Посетен на 10 януари 2015.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  7. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  8. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata.
  11. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  12. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  13. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 196.
  14. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 142.
  15. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  16. ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
  17. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
  19. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  20. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata.
  21. ↑ „Официален сайт на Дем Каламбаки“, archived from the original on 2009-02-27, https://web.archive.org/web/20090227070219/http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20, посетен 2008-11-27 
  22. ↑ Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  23. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  24. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 530.
  26. ↑ Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, МНИ, София, 2007, с. 259.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  28. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
  29. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 329.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Старичани&oldid=10694712“.