Жиковища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жиковища
Σπήλιος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 860[1] m
Население 14 души (2011 г.)

Жико̀вища (произношение в местния говор Жико̀вишча, на гръцки: Σπήλιος, Спилиос, до 1927 година Ζηκοβίστα, Зиковиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 23 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните склонове на планината Одре (Одрия). Край селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името Зиковища е гърцизирано славянско име, при което ж е заместено със з и първоначалното патронимично образувание е *Жиковишти (или -ишчи), производно на фамилното име Жиков и личното име Жико, хипокористикон от Живо.[3] Според Йордан Заимов също Зиковища е от Жиковища с гръцко з от българското ж с редукция от *Жековища, патронимиично име от личното име Жѐко, прилагателното Жѐков и -ища от *itj-.[4][5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зиковища има 300 жители българи, но в селото

вероятно ще има и гърци или огърчени българи. Мъжкото население изобщо знае гръцки, но домашният език е български.[6]

В началото на XX век цялото население на Жиковища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Жиковища преди Балканската война има 40 български къщи.[8]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Циковища в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[9]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[10] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 30 ученици мъже.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Гиковища е обозначено като българско селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зиковища (Зиковишта) има 35 къщи славяни християни.[13] В 1927 година селото е прекръстено на Спилиос.

Населението е сравнително бедно и ходи на гурбет.[1]

Селото пострадва по време на Гражданската война от нападения на въоръжени монархически банди. След войната започва силна миграция отвъд океана и към Костур, където жиковищани работят в кожухарската индустрия.[1]

В 1972 година селото заедно с Нестиме (Ностимо) и Либешево (Агиос Илияс) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[14]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 214[1] 153[1] 174[1] 194[1] 137[1] 115[1] 64[1] 79[1] 25[1] 29 14

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  4. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 640.
  5. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  10. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  14. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония