Жиковища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жиковища
Σπήλιος
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 670 m
Население (2001) 29 души

Жико̀вища или Зико̀вища (произношение в местния говор Жико̀вишча, на гръцки: Σπήλιος, Спилиос, до 1927 Ζηκοβίστα, Зиковиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 29 души (2001). Край селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 23 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните склонове на планината Одре (Одрия).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името Зиковища е гърцизирано славянско име, при което ж е заместено със з и първоначалното патронимично образувание е *Жиковишти (или -ишчи), производно на фамилното име Жиков и личното име Жико, хипокористикон от Живо.[2] Според Йордан Заимов също Зиковища е от Жиковища с гръцко з от българското ж с редукция от *Жековища, патронимиично име от личното име Жѐко, прилагателното Жѐков и -ища от *itj-.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зиковища има 300 жители българи, но в селото

вероятно ще има и гърци или огърчени българи. Мъжкото население изобщо знае гръцки, но домашният език е български.[4]

В началото на XX век цялото население на Жиковища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Жиковища преди Балканската война има 40 български къщи.[6]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[7] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 30 ученици мъже.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Спилиос.

В 1972 година селото заедно с Нестиме (Ностимо) и Либешево (Агиос Илияс) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζηκόβιστα -- Σπήλιος
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  3. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 640.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  6. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  9. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония