Братмир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за заличеното село в Гърция. За заличеното село в България вижте Братимир.

Братмир
Μπρατμιρίου
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария

Братмир[1] или Предмир,[2] Предмери,[3] Братомир, Братимир (изписване до 1945 година: Прѣдмиръ, Прѣдмери, Братмиръ, на гръцки: Μπρατμιρίου[4]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Руините на селото се намират в областта Костенария (Кастанохория) югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), между селата Нестиме (Ностимо) на запад, Чърчища (Скалохори) на изток и Бухин (Антиро) на югозапад.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Братмир е малко българско село в каза Населица на Османската империя. Селото е чифлик на Джелал бей.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Братмиръ има 60 жители българи.[1] В началото на XX век цялото население на Предмир е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Братмир има 96 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Братомир в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Прѣдмиръ преди Балканската война има 6 български къщи.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Предмиръ е обозначено като българско селище.[8]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Селището е запуснато и от него е оцеляла единствено енорийската му църква „Свети Николай“. Жителите на Братмир се заселват в Чърчища, Нестиме и Хрупища.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  2. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 5.
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9, 10, 22.
  4. а б в г Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 31 декември 2020 г.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония