Лудово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудово
Κρύα Νερά
— село —
Лудово от пътя към Жужелци
Лудово от пътя към Жужелци
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина730[1] m
Население16 души (2011 г.)
Лудово в Общомедия

Лу̀дово (на гръцки: Κρύα Νερά, Крия Нера, до 1926 година Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Тодор Симовски селото е било по-долу и по-близо до Хрупища, но постоянно търпяло нападения от разбойнически банди и затова селяните се преместили нагоре до конаците на турския бег и станали негови чифлигари.[1]

За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна, но не е проучена.[3]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Лундово е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг, и три вдовици Кала, Кала и Варуна. Общият приход за империята от селото е 1593 акчета.[4]

В края на XIX век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лудово има 168 жители българи.[5]

В началото на XX век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[7]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[9] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Лудовон (Λούδοβον) има 10 християнски „българогласни“ семейства.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лудово е обозначено като българско селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лудово има 17 къщи славяни християни.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера.

Селяните традиционно ходят на гурбет, като работят като общи работници и мелничари.[1]

През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[14]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война - някои от жителите му загиват, а 65 души бягат в източноевропейските страни.[1] 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[8]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[15]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 59[1] 61[1] 82[1] 124[1] 41[1] 65[1] 44[1] 47[1] 48[1] 32 16

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  14. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  15. Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“