Здралци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Амбелокипи.

Здралци
Αμπελόκηποι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Пополе
Надм. височина 618 m
Население 668 души (2011 г.)

Здрàлци или Здрàлца или Зрèлца (на гръцки: Αμπελόκηποι, Амбелокипи, до 1926 година Σδράλτση, Сдралци[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 3 километра югоизточно от Костурското езеро, на пътя от Дупяк (Диспилио) за Богатско (Вогацико). Землището на Здралци е 11 km2.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Модест от XVIII век от църквата „Успение Богородично“ в Здралци
Икона на Христос от XIX век от църквата в Здралци

В XV век в Зелчища са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Жепчище е споменато с 41 глави на семейства и двама неженени Гин, свещеникът Черп, Драгивой, Герг, Михо, Никола, Михо, Стайко, Милчо, Райко, Добрешко, Никифор, Райко, Джорджо, Джерджо, Миланче, Гин, Михо, Петру, Стайо, Богоя, Димитри, Добри, Стайко, Михал, Никола, Коста, Станиша, Райко, Михос, Тодор, Никола Гюрица, Койо, Стайко, Раде, Михо, Койо, Михо, Яно, Никола, Михос, Михо, и вдовиците Мара и Йелена. Общият приход за империята от селото е 3147 акчета.[4]

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава селото като Sdreotza.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Здралци:

Село Стралица се състои от 30 български къщи, 45 семейни двойки и 75 нуфузи. Занимание на жителите: земеделие, градинарство и обработване на чужда земя.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зрѣлца има 270 жители българи и 120 турци.[7] В началото на XX век Здралци патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Здрелца има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[8] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[9][10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 250 жители.[11] През лятото на 1905 година андартският капитан Лаки Дельо убива кмета на българската махала на село Здралци Козма.[12]

Според Георги Константинов Бистрицки Здрелца преди Балканската война има 90 български къщи.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Здралци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Здрелца е обозначено като българско селище.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зрелци има 50 къщи славяни християни.[16] В 1926 селото е прекръстено на Амбелокипи.

Населението произвежда жито, боб и градинарски култури.[2]

Селото не пострадва в Гражданската война.[2] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[17]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 246[2] 311[2] 345[2] 425[2] 425[2] 449[2] 448[2] 528[2] 610[2] 688 668

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Отец Иван Шишков
Родени в Здралци
  • Flag of Greece.svg Анастасиос Димитриу (Αναστάσιος Δημητρίου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[18]
  • Flag of Greece.svg Василиос Бацелас (Βασίλειος Μπατσέλας), гръцки андартски деец, четник на Григорис Фалиреас (Закас)[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Шишков (1876 – 1957), български просветен и църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година, носител на бронзов медал[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Осма костурска дружина, загинал на 6 ноември 1912 година край Дедеагач[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Динков, македоно-одрински опълченец, Осма костурска дружина[21]
Починали в Здралци
  • Aromanian flag.svg Flag of Greece.svg Йоанис Накицас (? – 1906), участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80
  5. F.Pouqueville. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141. (на руски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  9. Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης, архив на оригинала от 13 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101113000023/http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html, посетен на 2010-07-06 
  10. Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ambelokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Καστοριάς (Κόστουρ) / Kastoria (Kostur) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 30 юли 2012, https://archive.is/20120730202213/www.freewebs.com/onoma/zdralci.htm, посетен на 2012-07-30 
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  17. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05 
  18. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция