Иван Шишков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Шишков
български духовник и просветен деец

Роден
Починал
1957 г. (89 г.)

Иван Димитров Шишков е български просветен, църковен и революционен деец от Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шишков е роден на 7 юли 1867 година[2] в костурското българско село Здралци, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1882 - 1883 година учи в костурското българско училище при Златко Каратанасов.[3] В 1888 година завършва свещеническото училище в Одрин. От 1888 до 1901 година учителства в Македония. В 1901 година е ръкоположен за свещеник. Става председател на българската община във Валовища (днес Сидирокастро, Гърция). Наклеветен от гръцкия владика през април 1903 година Шишков е интерниран в родното си село.[4]

Шишков участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник при Кузо Блацки, като след погрома му бяга в България. От 1903 до 1908 година е енорийски свещеник в Оряховско.[2] От 1908 до 1911 година е архиерейски наместник в Дедеагач, Ксанти и Гюмюрджина.[2]

В 1912 година става протосингел на Велешката митрополия, а в 1913 година е председател на Гевгелийската българска община.[2]

След като по време на Балканската война в Гевгели влизат сръбски войски, Шишков е арестуван и мъчен от новите сръбски власти.[5][6] Бяга в България и е енорийски свещеник в Габрово в 1913 - 1915 година.[2]

От 1915 до 1918 година е енорийски свещеник и архиерейски наместник в Ксанти и Дедеагач, а до 1920 година в Софлу.[2]

В 1920 година, след като Западна Тракия е загубена от България, се установява в Карнобат, където работи като енорийски свещеник до 1924 година. След това е енорийски свещеник в Бургас до 1935 година.[2]

Умира през 1957 година в София.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония. // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  2. а б в г д е ж з Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление - Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ - Бургас, 2001. с. 213.
  3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 17 - 20.
  4. „Академик Иван Снегаров. „Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата““, архив на оригинала от 3 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131103052029/http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html, посетен 3 ноември 2013 
  5. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 276.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 364.
     Портал „Македония“         Портал „Македония