Кузо Попдинов
Кузо Попдинов | |
български революционер | |
Роден |
1875 г.
|
---|---|
Починал | 18 ноември 1907 г.
|
Погребан | Апоскеп, Гърция |
Кузо Попдинов в Общомедия |
Кузо Попдинов, известен и като Кузо Блацки,[1] Блатски, Бубоко[2] или Кузо Българчето[3], (изписване до 1945 година: Кузо попъ Диновъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Попдинов е роден през 1875 година в костурското село Българска Блаца, тогава в Османската империя, днес Оксия, Гърция.[5] Дядо му Василий Смирненски, анхиалски и смирнениски владика.[6]
В 1899 година завършва гръцката гимназия в Цотили, след което е гръцки учител в родното си село. По-късно става български учител в Черешница, Костурско, където се включва в църковно-просветната борба на местните българи.[3] Междувременно се включва и във ВМОРО. По време на Иванчовата афера е арестуван и осъден на 101 години затвор. Лежи в Корчанския затвор, но през 1903 година е амнистиран. Участва в Илинденското въстание, по време на което е ръководител на Блацкия център и войвода на чета. Участва в превземането на влашката паланка Клисура на 23 юли 1903 година. След превземането на Клисура Попдинов държи реч пред местните жители, която Христо Силянов описва по следния начин:
„ | Кузо п. Динев обясни на гръцки, че борбата се води за освобождение на всички християнски народи и няма да спре, докато общото отечество — Македония не извоюва своята автономия. Мъже, жени и деца — всички жители на това влашко градче — изпратиха тая реч с „ура“, което в действителност беше нещо като „уля“: така можеха да го произнасят клисурските власи.[7] | “ |
След въстанието се прехвърля в Гърция, а оттам – във Варна. През март 1904 година заедно с Георги Христов прави опит да се завърне в Македония през Гърция, но са арестувани в Трикала и Кузо Попдинов е освободен едва през декември 1904 година след сериозно застъпничество на българското външно министерство пред атинското правителство.[8]
Чета на Кузо Попдинов, 1904 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Кузо п. Динов | Българска Блаца | Костурска | |
2. | Апостол Христов | Чурилово | Костурска | |
3. | Петър Иванов | Татарлари | Одринска | |
4. | Кърсто Дафов | Баница | Леринска | |
5. | Никола Костов | Мокрени | Костурска | |
6. | Кост. Пико Митов | Варна | ||
7. | Сотир Христов | Кондороби | Костурска | |
8. | Атанас Димитров | Мокрени | Костурска | |
9. | Христо Кирияка | Чурилово | Костурска | |
Иван Константинов | Куманичево | Костурска | върнат | |
Иван Касов | Загоричани | Костурска | върнат | |
Георги Костов | Айтос | Леринска | върнат | |
Митре Христов | Тиолища | Костурска | върнат | |
Кольо Мицев | Неволяни | Леринска | върнат | |
Георги Попрушов | Пехчево | Малешево | върнат [9] |
В края на 1905 година се завръща с чета в Костурско и участва в борбата с гръцки андарти. През лятото на 1906 година четата на Пандо Кляшев и Атанас Кършаков залавя андартска кореспонденция, а Атанас Пировски и учителят Никола Калановски от Косинец разкриват шифъра на писмата. Попдинов праща фалшиво писмо от името на измисления капитан Бельос до водача на гръцкия комитет в Писодер поп Ставрос Цамис (Ставре) и се среща с него и лидерите на комитета Доре, хаджи Коце и Хасан Чауш и ги убива.[10]
След смъртта на Митре Влаха Кузо Попдинов става помощник на новия районен войвода Христо Цветков и за район на действие има южния склон на Вич планина. Андрей Тошев пише за него:
„ | Той е интелигентен, но буен човек. Населението не го обича много, понеже бил голям женкар...[11] | “ |
В 1907 година Кузо Попдинов навлиза от България в Македония и заминава за Костурско. Решава да убие гъркоманския поп на село Олища Христо Попмихайлов, който живее в Костур и е пръв помощник на костурския митрополит Герман Каравангелис. Негов четник обаче е синът на поп Христо Пандели, който тайно се свързва с чичо си Киряк Гульо и предупреждава баща си.[12] Поп Христо и митрополит Герман се свързват с началника на гарнизона в Костур, известяват го за пристигането на българската чета и той веднага изпраща военна част в Олища. Четата заминава за Черешница, а Пандели симулира, че е болен и остава в Олища. Пристигналите в Олища турци го залавят и той издава на гавазина на митрополит Герман местоположението на Кузовата чета. Двама войници ескортират Пандели до Костур, а останалите заминават за Черешница и на 18 ноември обсаждат къщата, в която е отседнала Кузовата чета и я запалват.[13][14] За да не бъде заловен, Кузо Попдинов се самоубива.[15][16]
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
„ | Кузо Блацки от с. Блаца, със средно гръцко образование, най-деятелният и популярен попеколски войвода, участвал в много сражения с турци и гърци, самоотвержен герой и доблестен патриот, стана жертва на гръцко предателство в с. Черешница след кървав бой с труски аскер.[14] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20, 57.
- ↑ а б Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 26.
- ↑ Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 303 - 304.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 52.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 303.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 140.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
- ↑ Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 11 - 12.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 152. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 август 2015.
- ↑ Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 153. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 август 2015.
- ↑ а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 133.
- ↑ Кузо попъ Диновъ // Илюстрация Илиндень 4 (14). Илинденска организация, Мартъ 1930. с. 12.
|