Направо към съдържанието

Кузо Попдинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кузо Блацки)
Кузо Попдинов
български революционер

Роден
1875 г.
Починал
18 ноември 1907 г. (32 г.)
ПогребанАпоскеп, Гърция
Кузо Попдинов в Общомедия

Кузо Попдинов, известен и като Кузо Блацки,[1] Блатски, Бубоко[2] или Кузо Българчето[3], (изписване до 1945 година: Кузо попъ Диновъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско.

Част от четата на фалшивия капитан Бельос (Попдинов), унищожила андартите в Писодер. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски от Косинец[4]

Попдинов е роден през 1875 година в костурското село Българска Блаца, тогава в Османската империя, днес Оксия, Гърция.[5] Дядо му Василий Смирненски, анхиалски и смирнениски владика.[6]

В 1899 година завършва гръцката гимназия в Цотили, след което е гръцки учител в родното си село. По-късно става български учител в Черешница, Костурско, където се включва в църковно-просветната борба на местните българи.[3] Междувременно се включва и във ВМОРО. По време на Иванчовата афера е арестуван и осъден на 101 години затвор. Лежи в Корчанския затвор, но през 1903 година е амнистиран. Участва в Илинденското въстание, по време на което е ръководител на Блацкия център и войвода на чета. Участва в превземането на влашката паланка Клисура на 23 юли 1903 година. След превземането на Клисура Попдинов държи реч пред местните жители, която Христо Силянов описва по следния начин:

Кузо п. Динев обясни на гръцки, че борбата се води за освобождение на всички християнски народи и няма да спре, докато общото отечество — Македония не извоюва своята автономия. Мъже, жени и деца — всички жители на това влашко градче — изпратиха тая реч с „ура“, което в действителност беше нещо като „уля“: така можеха да го произнасят клисурските власи.[7]

След въстанието се прехвърля в Гърция, а оттам – във Варна. През март 1904 година заедно с Георги Христов прави опит да се завърне в Македония през Гърция, но са арестувани в Трикала и Кузо Попдинов е освободен едва през декември 1904 година след сериозно застъпничество на българското външно министерство пред атинското правителство.[8]

Кузо Попдинев и неговият подвойвода Андон Попщерев, 1903 г. през Илинденското въстание

В края на 1905 година се завръща с чета в Костурско и участва в борбата с гръцки андарти. През лятото на 1906 година четата на Пандо Кляшев и Атанас Кършаков залавя андартска кореспонденция, а Атанас Пировски и учителят Никола Калановски от Косинец разкриват шифъра на писмата. Попдинов праща фалшиво писмо от името на измисления капитан Бельос до водача на гръцкия комитет в Писодер поп Ставрос Цамис (Ставре) и се среща с него и лидерите на комитета Доре, хаджи Коце и Хасан Чауш и ги убива.[10]

След смъртта на Митре Влаха Кузо Попдинов става помощник на новия районен войвода Христо Цветков и за район на действие има южния склон на Вич планина. Андрей Тошев пише за него:

Той е интелигентен, но буен човек. Населението не го обича много, понеже бил голям женкар...[11]

В 1907 година Кузо Попдинов навлиза от България в Македония и заминава за Костурско. Решава да убие гъркоманския поп на село Олища Христо Попмихайлов, който живее в Костур и е пръв помощник на костурския митрополит Герман Каравангелис. Негов четник обаче е синът на поп Христо Пандели, който тайно се свързва с чичо си Киряк Гульо и предупреждава баща си.[12] Поп Христо и митрополит Герман се свързват с началника на гарнизона в Костур, известяват го за пристигането на българската чета и той веднага изпраща военна част в Олища. Четата заминава за Черешница, а Пандели симулира, че е болен и остава в Олища. Пристигналите в Олища турци го залавят и той издава на гавазина на митрополит Герман местоположението на Кузовата чета. Двама войници ескортират Пандели до Костур, а останалите заминават за Черешница и на 18 ноември обсаждат къщата, в която е отседнала Кузовата чета и я запалват.[13][14] За да не бъде заловен, Кузо Попдинов се самоубива.[15][16]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Кузо Блацки от с. Блаца, със средно гръцко образование, най-деятелният и популярен попеколски войвода, участвал в много сражения с турци и гърци, самоотвержен герой и доблестен патриот, стана жертва на гръцко предателство в с. Черешница след кървав бой с труски аскер.[14]

Открийте още информация за Кузо Попдинов в нашите сродни проекти:

  1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20, 57.
  3. а б Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 26.
  4. Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
  5. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 303 - 304.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 52.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 303.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 140.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  10. Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 11 - 12.
  11. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  12. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 152. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 август 2015.
  13. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 153. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 август 2015.
  14. а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 133.
  16. Кузо попъ Диновъ // Илюстрация Илиндень 4 (14). Илинденска организация, Мартъ 1930. с. 12.