Татарлар (вилает Одрин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Татарлар
Tatarlar
— село —
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Одрин
Надм. височина 232 m
Население (2009) 548 души
Пощенски код 22560
Телефонен код 0284

Татарлар или Татарларе (на турски: Tatarlar) е село в Източна Тракия, Турция, част от Околия Селиолу на Вилает Одрин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Татарлар е българско село в Османската империя. В 1830 година то има 150 български къщи, в 1878 - 125, а в 1912 - 178 български и 4 турски къщи.[1]. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Татарлар (Tatarlar) е село със 125 домакинства и 573 жители българи.[2] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Татарлар и революционен комитет на ВМОРО.[3][4]

До 1912 година жителите на Татарлар обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[5] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български екзархийски семейства или 587 души.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Татарлар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Българското население на Татарлар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Татарлар
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ковачев (1886- ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Иванов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ив. Ковачев (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев, 3 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Петров Алтънчев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, работник, ІVотделение, Огнестрелен парк на МОО[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 270.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 26 - 27.
  3. Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 41.
  5. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.
  6. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за Селиолу.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  8. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 351.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 285.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.