Направо към съдържанието

Димитър Даков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Даков
български свещеник и революционер
Димитър Даков (1) с жена му Гергина от Селиолу (2)
Роден
Починал
10 март 1931 г. (61 г.)

Димитър Стоянов Даков е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1].

Роден е на 14 септември 1869 година в пловдивското село Брестовица, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия и учителства в Одринска Тракия - в селата Ташлъмюселим, Татарлар, Селиолу и Гечкинли. В 1896 година Антон Арнаудов го запознава с Лазар Димитров, който го посвещава във ВМОРО. Става пълномощник на Одринския окръжен революционен комитет след 1897 г. Димитров пише за него:

Димитър Даков... възприе идеята, да служи на патриотическото дело и бе веднага посветен в него. Той разви в скоро време похвална дейност, като основа комитети в селата източно от Одрин, в района така наречен Чокето. Най-напред бяха основани комитети в селата Ташлъмюселим и Татарлар, а по-късно и в селата Селиолу и Гечкенли. В началото работата се състоеше в агитация и разпространение на литература — вестници и книги, доколкото разполагахме с такива.[2]

През 1899 година Одринският революционен комитет го кара да стане свещеник и го урежда на работа като поп в село Теке, Ференско, като му възлага ръководството на революционния район. От 1901 година е архиерейски наместник във Фере и образува и оглявява първия Ференски революционен комитет. Пунктов началник е в Казъклисе и осигурява преноса на оръжие.[3] През април 1903 година властите го задържат и след освобождението си той заминава за България.[4]

Умира на 10 март 1931 година в Керменлии.[5]

  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 98.
  2. Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
  3. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 400.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 117.