Христо Попмихайлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Попмихайлов
Χρήστος Παπαμιχαήλ
гръцки духовник и революционер

Роден
1857 г.
Починал

Христо Попмихайлов (на гръцки: Χρήστος Παπαμιχαήλ, Παπαδόπουλος) е гръцки духовник и революционер от Костурско, деец на Гръцката въоръжена пропаганда.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Попмихайлов е роден в 1857 година[3] костурското село Олища, тогава в Османската империя, днес Мелисотопос, Гърция, в семейството на поп Михаил. От 1888 до 1898 година работи като гръцки учител в много български села в Костурско и се опитва да попречи на българското просветно дело. В 1898 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Филарет Костурски и продължава да работи срещу Българската екзархия. В края на март 1901 година в селото е ръкоположен български екзархийски свещеник[4] и екзархистите три пъти се опитват насилствено да овладеят трите църкви в селото - „Свети Спиридон“, „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Николай“. На 23 март 1903 година войводите на ВМОРО Васил Чекаларов и Иван Попов му заповядват да служи заедно с българския свещеник[5] и да споменава името на българския екзарх Йосиф I Български или ще бъде убит. Поп Христо бяга със семейството си в Костур, където става помощник на митрополит Герман - основна движеща сила на гръцкото просветно и революционно дело в областта. Инцидентът е описан от Герман Костурски в две писма до патриарха от 11 май и 3 юни 1903 година.[6]

От Костур поп Христо организира нападението на четата на капитан Григорис Фалиреас над екзархийските къщи в Олища на 22 - 23 септември 1906 година.[7] В същата 1906 година с телеграма до Хюсеин Хилми паша успява да предотврати емиграцията в Америка на българския комита Стоян Скеклю[8] и успява да организира убийството му на 28 юли 1908 година.[9] В отговор българските комити конфискуват цялото му имущество в Олища.[9]

След Младотурската революция в 1908 година и установяването на конституционен ред в страната, поп Христо по нареждане на митрополията се връща в Олища, за да се опита да върне към гърцизма една от трите църкви в селото, което успява да направи в 1910 година. Заедно с това отваря и гръцко училище. Въпреки това до попадането на Олища в Гърция през Балканската война нито един жител на селото не се връща към гърцизма.[9]

След смъртта на поп Христо, на 29 декември 1936 година е награден с медала на Македонската борба и е обявен за агент от ІІ ред.[9][10]

Поп Христо и жена му Султана имат 5 деца - Тома (р. 1883), Пандели (р. 1887), Стефан (1898 - 1988), които по-късно работят като готвачи в Америка, Спиридон (р. 1887) и Теодота (р. 1892) и женена за Пандели Дафинка в Олища.[11] Пандели в 1910 година напуска Костур, където се крие семейството на поп Тома, и заминава на работа при чичо си в Цариград. В 1905 година се скарва с него и заминава за Румъния. В България е арестуван и вкаран за пет месеца в затвора. Там се запознава с войводата на ВМОРО Кузо Попдинов и с неговата чета заминава за Македония. Когато четата пристига в Костурско, Пандели разбира, че Кузо иска да убие баща му и тайно се свързва с вуйчо си Киряк Гульо, който да предупреди баща му. Гульос предупреждава поп Христо в Маврово.[11] Поп Христо и митрополит Герман Каравангелис се свързват с началника на гарнизона в Костур, известяват го за пристигането на българската чета и той веднага изпраща военна част в Олища. Четата заминава за Черешница, а Пандели симулира, че е болен и остава в Олища. Пристигналите в Олища турци го залавят и той издава на гавазина на митрополит Герман местоположението на Кузовата чета. Двама войници ескортират Пандели до Костур, а останалите заминават за Черешница обсаждат къщата, в която е отседнала Кузовата чета и я запалват, като войводата се самоубива. Пандели е задържан чети дни в Костур, след което с турски паспорт заминава за Америка. В Америка гръцката общност го обвинява, че е участвал в убийството на гъркоманите Козма Попов и Георги Киров в Олища на 8 февруари 1906 година от четата на Кузо Попдинов, като брат му Спиридон го защитава, че не е бил в Олища по време на двете убийства.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα. Αθήναι, ΓΕΣ/ΔΙΣ, 1979.
  2. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456.
  3. Според надгробния му камък, на който пише ΙΕΡΕΥΣ ΠΑΠΑΧΡΙΣΤΟΣ / ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΣ 1903-1908 / ΠΑΠΑΧΡΙΣΤΟΣ ΠΑΠΑΜΙΧΑΗΛ / ΕΓΕΝΝΗΘΗ 1857 / ΑΠΕΒ. 7-12-1930. Други източници дават дават година на раждане 1856, а дата на смърт 7 ноември 1929 г.: Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 147, 151.
  4. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 147.
  5. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 148.
  6. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 149.
  7. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 150.
  8. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 150-151.
  9. а б в г Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 151.
  10. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 86.
  11. а б Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 152.
  12. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 153.
     Портал „Македония“         Портал „Македония