Григорис Фалиреас
| Григорис Фалиреас Γρηγόρης Φαληρέας | |
| гръцки военен и революционер | |
.jpg) | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 1937 г.
|
| Григорис Фалиреас в Общомедия | |
Григорис Василиу Фалиреас, известен като капитан Закас (името се среща и като Фалиреас Григориу, на гръцки: Γρηγόρης Βασιλείου Φαληρέας, Καπετάν Ζάκας), е гръцки военен и революционер, капитан на андартска чета по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1873 година в село Припица, разположено на полуостров Мани на територията на днешния дем Западен Мани, Пелопонес. Участва като доброволец в Критското въстание от 1897 година, след което в 1903 година завършва гръцко военно училище.
Присъединява се към гръцката четническа акция в Македония. На 22 май 1906 година под псевдонима капитан Закас (по името на революционера Теодорос Закас) начело на чета от около 30 души навлиза в Македония и взима участие в борбата на гръцките чети с четите на ВМОРО в Костурско, като действа предимно в Костенарията. На 22 срещу 23 септември 1906 година извършва голямо нападение над българското село Олища,[2] организирано от гъркоманския свещеник на селото поп Христо Попмихайлов. Четата Фалиреас, състояща се от 40 андарти, напада селото, но е принудена да отстъпи след пристигането на турска войска от Загоричани и Куманичево. В резултат са изгорени 7 български къщи и са убити седем членове на българския комитет.[3]
На 15 март 1907 година изпраща писмо до жителите на Бъмбоки заедно с Лазар Апостолов, Лукас Кокинос и други, в което пише:
| „ | Братя, За длъжност считам да ви пиша настоящето писмо и да ви съветвам да престанете да имате глупавата идея, че е възможно Елинска Македония да стане българска земя. Истина е, че и вие се лъжете от някои маскари и безчестници, които ви дадоха идеята, че сте българи, но, за бога, защо не попитате предците си, бащите и дедите си те да ви кажат какви сте и защото сте научили няколко криви български думи, мислите, че сте българи... Съберете си ума в главата и се повърнете пак като напред елини-християни, защото, ако до 20-й априлий не се повърнете, ще влязна като бесен в селото ви и няма да оставя нищо, нито жени, нито деца, нито кучета.[4] | “ |
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година, четата на Закас заедно с обединената чета на капитаните Мальос и Вергас и тези на Лицас, Лахтарас и Делиянакис участва в Битката при Осничани на 7 май 1906 година.[5]
На 16 юли 1907 година четите на Закас и капитан Гермас (Николаос Цотакос) са обкръжени от турски части в село Лошница и в сражението са унищожени, като Гермас загива, а Закас успява да се спаси.
Герман Каравангелис казва за него:
| „ | Закас (Григориос Фалиреас - днес генерал) и Гермас (Николаос Цотакос от село Герма от епархия Итилу, Лакония, подофицер тогава) имаха по една доста добра чета и се бореха мъжествено и систематически. Закас дори беше влязъл в Тиолишча, Кладораби и в други села и беше наказал някои от българите, които злостореха.[6] | “ |
Фалиреас участва като офицер от гръцката армия в Балканските войни, а в Гръцко турската война е командир на 44 пехотен полк. Пенсионира се в 1933 година като генерал-лейтенант.
Умира в Атина в 1937 година.[7]
-
Григорис Фалиреас -
Григорис Фалиреас -
Бюст на капитан Закас в Костур
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 104. (на гръцки)
- ↑ Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12-13 // Архивиран от оригинала на 7 март 2016. Посетен на 10 януари 2012.
- ↑ Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 150-151. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. Посетен на 21 август 2015.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 267 – 268.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 365.
- ↑ Γρηγόρης Φαληρέας - Καπετάν Ζάκας // Архивиран от оригинала на 15 юли 2015. Посетен на 1 май 2008.
