Кольо Добровенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кольо Добровенски
български революционер

Роден
Починал

Никола Котев, известен като дедо Кольо Добровенски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Според гръцката историография е гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кольо Добровенски е роден в мариовското село Добровени, тогава в Османската империя. Излиза като хайдутин в чета, а по-късно се присъединява към ВМОРО, става куриер, а после четник на Марко Лерински. Христо Силянов пише за него:

Дойде ред на бай Коле. Той досега седеше до войводата и мълчеше. Широко открита, почерняла от времето си риза обграждаше излъчените му гърди, обраснали с буйна растителност. Цървулите, прикрепени на боси крака, и прошарените от закръпки беневреци издаваха у него последен бедняк. За пушка той миналата година си бил продал кравата. Останало му само едно магаре, с което продава в града дърва. Марко го изгледа. Очите му се спряха върху голите стъпала, които цели почти се подаваха от продънените цървули. И двамата се изсмяха. Бай Коле посегна към Марковата табакера и засви цигара.[1]

След смъртта на Марко войвода дедо Коле заедно с Ламбо Василев, Дине Клюсев и други четници се прехвърлят в Костурско, четата им е предадена в махалата на Крушоради Юруково, в последвалото сражение с турски аскер от 28 септември 1902 година Кольо Добровенски е един от малкото четници, които се спасяват[2]. При обявяването на Илинденското въстание на 20 юли 1903 година четата на Кольо Добровенски се намира в Прилепско заедно с тази на Толе Паша. По това време негов четник е Петър Сугарев, а Андонис Зоис е негов подвойвода. Край Паралово четата на дядо Коле води сражение с турски аскер при манастира „Свети Георги“[3] През септември в Мариово пристига четата на Иван Попов, който за кратко остава заедно с дедо Коле и Толе паша[4][5].

По спомените на Петър Сугарев, който от 1904 година действа като андартски капитан в Мариово, в края на Илинденското въстание дядо Коле Добровенски му казва за Толе паша:

До днес бяхме братя. От днес нататък пропагандата ни разделя, нека се разделим приятелски. Очите ни да не виждат лошото, което ще става.[6]

Коле Добровенски е баща на двама сина: Георги и по-малкия Найдо, убит в Крушоради заедно с Дине Клюсев. На 8 (21) февруари 1904 година шестчленната чета на Коле Добровенски е предадена в Скочивир. В последвалото сражение с турски аскер загиват войводата и двама четници, а сред спасилите се е по-големият му син. Месец по-късно той убива братя Домазетови от Скочивир, сочени за предатели на четата[7].

Роднина на Коле Добровенски е настоящият градоначалник на община Новаци Лазар Котевски[8]. През 2012 година започва инициатива за построяването на паметник на Коле Добровенски в родото му село[9].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Лазаревски, Ѓорги. Дедо Кољо Добровенски, Мариовско-Лерински војвода, Македонското научно друштво – Битола, Битоля, 2012 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902 г., I изд. - Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр.102.
  2. Илюстрация Илинден, 1941, книга 129, стр. 12
  3. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 191, 192, 205, 321
  4. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.51.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том I, фототипно изд. "Наука и Изкуство", София, 1983, стр.391.
  6. Κ. Βακαλόπουλος 1894 – 1904, 1999, σσ. 191, 192
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, Наука и Изкуство, София, 1983, стр.21
  8. Дедо Кольо Добровенски, Орбис ТВ, 21.02.2012 г.
  9. Новаци и Могила се фрлија на градење споменици, www.utrinski.com.mk, 29.08.2012 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония