Направо към съдържанието

Далбеговци

Далбеговци
Далбеговци
— село —
41.1086° с. ш. 21.4742° и. д.
Далбеговци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областПелагония
Надм. височина582 m
Население178 души (2007)
Пощенски код7212
МПС кодBT
Далбеговци в Общомедия

Далбеговци (на македонска литературна норма: Далбеговци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина, източно от град Битоля.

В XIX век Далбеговци е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Далбеювци има 340 жители, от които 255 българи християни и 85 турци.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Далбеговци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[2]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Далбеговци има 144 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 178 жители, всички северномакедонци.[4]

Националност Всичко
северномакедонци 178
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Църквата в селото „Свети Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е изградена в 2005 година, в непосредствена близост до селото, с фасадни черевин тухли. Храмът е с три кубета, засводен с полукръгъл свод, двукорабен, с вход от южната страна, декориран с фрески и икони. Селски празник им е Великден.[5]

Родени в Далбеговци
  • Гроздан Иве, арестуван през август 1903 година, обвинен за „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 4 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[6]
  • Цветан Кръсте, арестуван през август 1903 година, обвинен за „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 4 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[6]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 ноември 2007 
  5. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 3 октомври 2013. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  6. а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 21. (на македонска литературна норма)