Далбеговци
| Далбеговци Далбеговци | |
| — село — | |
 | |
  Далбеговци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 582 m |
| Население | 178 души (2007) |
| Пощенски код | 7212 |
| МПС код | BT |
| Далбеговци в Общомедия | |
Далбеговци (на македонска литературна норма: Далбеговци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина, източно от град Битоля.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Далбеговци е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Далбеювци има 340 жители, от които 255 българи християни и 85 турци.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Далбеговци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[2]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Далбеговци има 144 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 178 жители, всички македонци.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 178 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Църквата в селото „Свети Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е изградена в 2005 година, в непосредствена близост до селото, с фасадни черевин тухли. Храмът е с три кубета, засводен с полукръгъл свод, двукорабен, с вход от южната страна, декориран с фрески и икони. Селски празник им е Великден.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 ноември 2007
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
| |||||||||||
