Биляник
| Биляник Биљаник | |
| — село — | |
  Биляник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 612 m |
| Население | 0 души (2002) |
| МПС код | BT |
| Биляник в Общомедия | |
Биляник (на македонска литературна норма: Биљаник) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на 15-на километра източно от град Битоля.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Биляник е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Баляникъ има 160 жители, всички българи християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Биляник е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[2]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баляникъ има 152 българи екзархисти.[3] При избухването на Балканската война един човек от Биляник е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Биляник
Груйо Акелов (1883 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007
| |||||||||||
