Димитър Спространов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера. За писателя, син на Евтим Спространов, вижте Димитър Спространов (писател).

Димитър Спространов
български революционер
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област История

Димитър Ставрев Спространов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спространов е роден на 24 октомври 1882 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Брат е на Анастас Спространов. Учи в гимназията в Битоля, която напуска през януари 1903 година, за да отиде четник при Парашкев Цветков. Секретар е на войводата Арсо Мицков през март същата година. Спространов е войвода в Кичевско по време на Илинденско-Преображенското въстание, а след него заминава за Княжество България. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение през Балканската война и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а по-късно в Междусъюзническата война в Сборната партизанска рота.[1] През Първата световна война Димитър Спространов завършва Школата за запасни офицери и се сражава при Дойран.

След войната работи в Сметната палата като контрольор. В 1921 година завършва история в Софийския университет. След Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония. Към 1926 година е на издръжка от ВМРО. През 1927 година заедно с Димитър Цветков от Солун връчват на Френската лига за правата на човека и гражданина в Париж изложение на ММТРО[2].

Влиза във Временния комитет на македонските братства след след 19 май 1934 година като секретар.[3]

Умира на 10 януари 1958 година в София.[4][5][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(ок. 1744 - 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1780 - 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан
(1804 - 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(1829 - 1920)
 
 
 
Ангел
(1831 - 1927)
 
 
Петър
(1834 - 1916)
 
 
Ставре
(1840 - 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1851 - 1887)
 
Климент
(1857 - 1931)
 
Евтим
(1868 - 1931)
 
Анастас
(1878 - 1938)
 
Димитър
(1882 - 1958)
 
Тома
(1885 - 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
(1897 - 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
(1915 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома
(р.1941)
 
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Спомен“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. I, книга 5, София, октомври 1927 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.114, 166, 218.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
  5. Парцел 77. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 435.
     Портал „Македония“         Портал „Македония