Димитър Спространов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера. За писателя, син на Евтим Спространов, вижте Димитър Спространов (писател).

Димитър Спространов
български революционер
Роден
Починал
10 януари 1958 г. (75 г.)
Научна дейност
Област История

Димитър Ставрев Спространов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спространов е роден на 24 октомври 1882 година в Охрид, Османската империя, днес Република Македония. Брат е на Анастас Спространов. Учи в гимназията в Битоля, която напуска през януари 1903 година, за да отиде четник при Парашкев Цветков. Секретар е на войводата Арсо Мицков през март същата година. Спространов е войвода в Кичевско по време на Илинденско-Преображенското въстание, а след него заминава за Княжество България. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение през Балканската война и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а по-късно в Междусъюзническата война в Сборната партизанска рота.[1] През Първата световна война Димитър Спространов завършва Школата за запасни офицери и се сражава при Дойран.

След войната работи в Сметната палата като контрольор. В 1921 година завършва история в Софийския университет. След Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония. Към 1926 година е на издръжка от ВМРО. През 1927 година заедно с Димитър Цветков от Солун връчват на Френската лига за правата на човека и гражданина в Париж изложение на ММТРО[2].

Умира на 10 януари 1958 година в София.[3][4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(ок. 1744 - 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1780 - 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан
(1804 - 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(1829 - 1920)
 
 
 
Ангел
(1831 - 1927)
 
 
Петър
(1834 - 1916)
 
 
Ставре
(1840 - 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1851 - 1887)
 
Климент
(1857 - 1931)
 
Евтим
(1868 - 1931)
 
Анастас
(1878 - 1938)
 
Димитър
(1882 - 1958)
 
Тома
(1885 - 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
(1897 - 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
(1915 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома
(р.1941)
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • "Спомен", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. I, книга 5, София, октомври 1927 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 631.
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.114, 166, 218.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 153.
  4. Парцел 77. // София помни. Посетен на 2018-04-15.
     Портал „Македония“         Портал „Македония