Парашкев Цветков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парашкев Цветков
български революционер

Роден
Починал
21 май 1903 г. (28 г.)
Парашкев Цветков в Общомедия

Парашкев (Параскев[1]) Тодоракев Цветков, наречен Пролетин[2], е български преподавател по музика и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родителите на Парашкев Цветков.

Параскев Цветков е роден в град Плевен на 20 май 1875 г. До трети клас учи в родния си град, а до пети в София. До 1897 година работи като учител, след което заминава за Прага[3], където следва философия. По-късно отива в Дрезден, където завършва консерватория с отличен успех. След дипломирането се завръща в родния си град Плевен и става учител по музика в Плевенската гимназия. Включва се активно в обществения живот на града. Диригент е на Плевенския хор и струнен оркестър, редактор на вестник „Нова струя“.

След забрана да учителства в България заминава за Македония през 1902 г. и става професор в Битолската гимназия. Влиза във ВМОРО още същата година и става районен войвода на организацията. Другарува с руския консул в Битоля Александър Ростковски и служи за връзка между консула и Битолския окръжен комитет на ВМОРО. На Смилевския конгрес Парашкев Цветков, заедно с Георги Сугарев и Никола Русински, е делегат на битолския район и секретар на конгреса. Член е и на Горското началство в Смилевския район.

Четата на Парашкев Цветков, в която са били и Дядо Андрей Петров и секретарят на четата Димитър Филдишев от Охрид, заминава за Битолско, за да се приготвят за предстоящото въстание. На 20 май 1903 г. четата от 20 души пристига в село Могила. На сутринта на 21 май (стар стил: 8 май) са обградени от турски аскер като в престрелката Парашкев Цветков е ранен и за да не попадне в плен, се самоубива[4]. Умират още 8 негови четници, включително Кочо Песнаджиев, Димитър Филдишев и дядо Андрей Петров, а други 8 се спасяват[5][6].

По-късно за отмъщение Георги Сугарев убива своя роднина Ристе (Христо) от село Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Параскев Цветков.

Спомен[редактиране | редактиране на кода]

Портрет

„Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски" е песен за Парашкев Цветков.[7] През 1942 година в Битоля се организира помен за Парашкев Цветков, на която присъства брат му д-р Александър Цветков.[8] Същата година излиза и поемата „Могила“ от Цветан Чачовски на 16 страници, която също разказва за подвига на Парашкев. Цветков[9] През 1943 година годишнината от смъртта му е отбелязана отново.[10] В 1944 година излиза възпоменателният лист „Параскев Цветков“.[11]

На негово име са кръстени читалище и Македонското културно-просветно дружество в Плевен. Те, заедно с община Плевен, организират ежегодно поднасяне на цветя и венци на паметника на героя в Плевен и тържествен концерт на хора за македонските песни в града. Професор Владислав Алексиев, ученик на Парашкев Цветков, си спомня за него:

Неговата усмивка, неговите големи гальовни очи, неговото високо и мъдро, гордо издигащо се чело, над обвитото с приказен ореол лице, ние познавахме от разказите на другари, които го бяха виждали и слушали. Ние в захлас слушахме топлите слова, извиращи с някаква магьосническа сила из дълбочините на сърцето на този мъж, който покрай своето мъжество ни обладаваше с всяка казана дума. В мен още звучат думите му “Любовта към Отечеството е най-божествената музика в света”. И как обикнахме ние този учител.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Параскев Тодораки Цветков, Илюстрация Илинден, (1939), ХI/5 (105)
  • Параскев, Цветков, Пирин, (1923), 1/10,1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, София, 1996.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.80
  3. сп. „Македония“, бр.4, юни 1903 г., стр.5-8.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.181-182
  5. Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. Илюстрация Илинден, бр. 105, стр.2-5
  7. Ангелов, Димитър. Българското самосъзнание в песенния фолклор от Македония, Славянското дружество в България, София, 1997
  8. Илюстрация Илинден, бр.133, стр.12
  9. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.10.
  10. Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.22-26
  11. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 102.
  12. Биография от сайта на ВМРО-БНД
     Портал „Македония“         Портал „Македония