Направо към съдържанието

Наум Терзиянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наум Терзиянов
български революционер
Георги Занков, Наум Терзиянов и Иван Кацаров пред Съдебната палата в София, 1936 г.
Георги Занков, Наум Терзиянов и Иван Кацаров пред Съдебната палата в София, 1936 г.

Роден
Наум Терзиянов в Общомедия

Наум Терзиянов или Терзистоянов с псевдоним Дърваров[1] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Наум Терзиянов се присъединява към ръководството на Илинденската организация като деловодител, но през пролетта на 1923 година е арестуван и затворен в Сливенския затвор с други илинденци по нареждане на БЗНС. След убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития сред емиграцията спешно емигрира зад граница[2].

Заедно с Павел Шатев и Атанас Хаджиниколов, Терзиянов е в основата на противопоставянето на националреволюционерите на комунистическата фракция в организацията на Берлинската конференция на ВМРО (обединена) и налагането на Димитър Влахов за член на Централния комитет и Задграничното представителство. Терзиянов прочита на конференцията писмо, в която нарича Влахов „фарисей“ и „Тартюф“ и изнася факти за машинации на Влахов от времето, когато е пълномощник на Тодор Александров в Москва и във Виена.[3]

По-късно напуска ВМРО (обединена) заедно с другите националреволюционери. Свидетелства на процеса срещу организацията през 1936 година в полза на обвиняемите и заедно с Георги Занков и Павел Шатев посочва като единствен проводник на комунизма във ВМРО (обединена) Димитър Влахов.[4]

На 23 октомври 1944 година на митинг на новите власти в Охрид се изказва като хули България.[5]

  1. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
  2. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 133-134, 168, 170.
  3. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 173.
  4. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 235 - 236.
  5. ЦДА, ф. Дневник на Михаил Христов Йоцов, необработен. Оригинал и препис. Ръкопис и машинопис.