Славка Терзиянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славка Терзиянова
българска комунистка
Родена
Починала
1983 г. (85 г.)

Учила вКомунистически университет на националните малцинства на Запада

Славка Пандева Терзиянова (Терзианова), използвала псевдонимите Лиляна Иванова Паскалева и Густав, е деятелка на Българската комунистическа партия (БКП).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 11 юли 1897 година в Охрид, тогава в Османската империя.[2] Членка е на БКП от 1924 година.[2][1] В 1926 година за нелегална дейност е осъдена на 10 години затвор, но е амнистирана на следната 1927 година. Работи за Задграничното бюро на Централния комитет на БКП във Виена и Берлин от 1928 до 1930 година.[1] През лятото на 1930 година се установява в Съветския съюд и от 1931 година е членка на ВКП (б). В 1934 година завършва Комунистическия университет на националните малцинства на Запада.[1] Арестувана е по време на Голямата чистка на 23 ноември 1937 година като завеждаща библиотека в институт. Осъдена е на 10 години в лагер.[2] До 1954 година е в лагер.[1] Реабилитирана с определение на Върховния съд на СССР на 23 октомври 1955 година. Възстановена в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП.[2] След освобождаването си, в 1955 година се връща в България.[1][2]

Умира в 1983 година.[2][1] Оставя спомени.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 412. Посетен на 4 септември 2015.
  2. а б в г д е ж Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.