Владимир Попанастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Попанастасов
български поет

Роден
15 май 1883 година
Починал
21 юни 1913 година (30 г.)

Учил вСофийски университет
Семейство
БащаАнастас Стойчев

Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов[1] е български поет, юрист и офицер от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Попанастасов е роден в 1883 (или 1884[2]) година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва Битолската българска класическа гимназия,[2] а след това право в Софийския университет. От 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора.

Участва в Балканската и Междусъюзническата война. Димитър Бабев разказва за последната си среща с него в Дедеагач, малко преди избухването на Междусъюзническата война. На въпроса дали е написал някой стих, той отговаря: „... Сега аз за едно мисля: коя е тази черна ръка, която приготовлява новата буря, която ще обърне в пустиня родината ми“. По същото време му съобщават, че го освобождават от длъжността дружинен адютант и го пращат в ротата, т.е. на първа линия с войниците. Реакцията му е: „Все ми е едно. Даже по-добре ще бъде така. Щом са ме подгонили, нека ме гонят.“[3]

Загива като подпоручик от 25 пехотен драгомански полк[4] в сражението при Лахна. В битката с гърците, начело на своите войници, той е тежко ранен, но не напуска командния си пост. Умира от раните си на 21 юни (3 юли нов стил) 1913 година.[5][3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Попанастасов (Пепо) пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македоно-одрински преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.[6]

Неговото творчество, възгледи и културната среда оказват голямо влияние върху племенника му Христо Смирненски в периода, когато момчето живее с него и дядо си в София (1908 – 1910). Хумористичните работи на Пепо с лека и игрива стихотворна форма, разнообразна тематика и идейно съдържание се отразяват в ранните хумористични произведения на Христо и брат му Тома Измирлиев. За голямото внимание, с което Христо Смирненски е чел творбите на вуйчо си, и въздействието им върху него говорят моменти и в по-късното му творчество. Като своеобразен отзвук от „Легендите“ на Попанастасов може да се възприема възгласът „Да бъде ден!“, с който в творбата на вуйчото сатаната създава светлината, а Смирненски, поставяйки го в съвсем различен контекст, слага за заглавие първата си стихосбирка.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Кръстев
(около 1847 - 1910)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ефтим Лимончев
 
Параскева
Лимончева
 
Владимир Попанастасов
(1883 - 1913)
 
Ефросина
Настева
 
Никола Настев
(1866 - 1929)
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
Елена
Попанастасова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сашо Настев
(1900 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77, 107.
  2. а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 298.
  3. а б Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 46 – 47.
  4. Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913): Владимир Попатанасов, архив на оригинала от 8 февруари 2016, https://web.archive.org/web/20160208030212/http://archives.bg/balkanwars/search/46-2012-05-07-18-44-53/10601-2012-07-29-12-11-53, посетен на 2013-04-09 
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
  6. Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.
  7. Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 31 – 32.