Владимир Попанастасов
| Владимир Попанастасов | |
|---|---|
| български поет | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет |
Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов[1] е български поет, юрист и офицер от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в Софийския университет и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и загива като подпоручик от 25-и пехотен драгомански полк[2] в сражението при Лахна на 20 юни 1913 година.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македоно-одрински преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.[3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Анастас Кръстев (около 1847 - 1910) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Попанастасов (1883 - 1913) | Елисавета Попанастасова (1871 - ?) | Димитър Измирлиев (1866 - 1943) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Заточеник; Пролог; Напред", публикувано в сп. "Свято дело. Македонско списание", год. I, книжка III, VII и X, Кюстендил, 1902 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.77, 107
- ↑ Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913): Владимир Попатанасов
- ↑ Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.
Портал „
