Наум Главинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Главинчев
български общественик и юрист
Роден

Наум Николов Главинчев е виден български общественик и юрист от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Охрид, тогава в Османската империя. Негов брат е Лев Главинчев. Наум завършва право в Солун преди Балканските войни.[1] След войните се мести в България и става съдия в Пашмакли.[2] В Пашмаклийско Наум Главинчев е сред основните инициатори за развиване на българско самосъзнание сред помаците.[3] На 12 януари 1931 година по инициатива на Главинчев се създава културно-просветна комисия за приобщаването на българите мохамедани към българската държава и тяхното народностно осъзнаване с просветни средства. Комисията е основана към читалище „Христо Ботев“ в Пашмакли и е с председател Наум Главинчев.[4] В края на следващата 1932 година комисията е закрита от правителството на Демократическия сговор във връзка с предстоящите избори и желанието да се спечелят гласовете на помаците и той е принуден да напусне града.[5] Преместен е от властите в Кърджали, после – в Габрово, а след това е пенсиониран.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Маринов, Петър. Някога... (книга втора). // Електронно издателство LiterNet, 29 октомври 2007. Посетен на 4 януари 2015.
  2. Груев, Михаил, Алексей Кальонски. Възродителният процес: мюсюлманските общности и комунистическият режим. Институт за изследване на близкото минало, 2008. с. 15.
  3. Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето.... София, Институт по история към БАН, Институт по балканистика към БАН, Институт по социология към БАН, Исторически факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, Център за изследвания на българите, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2009. с. 76-77.
  4. Христов, Христо (ред.), Георги Янков (съст.). Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес. София, Наука и изкуство, 1989. с. 65. Посетен на 4 януари 2015.
  5. Иванова, Евгения. Отхвърлените „приобщени“ или процеса, наречен „възродителен“. // Либерален преглед, 8 август 2013. Посетен на 4 януари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония