Крум Нелчинов
Крум Нелчинов | |
---|---|
български офицер | |
Звание | Полковник |
Години на служба | 1916 – 1942 |
Служил на |
![]() |
Род войски | Пехота |
Военно формирование |
60-и пехотен полк 3-а пех. дружина 1-ви пехотен полк 25-и пехотен полк |
Битки/войни |
Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
|
|
Роден | |
Починал |
Крум Иванов Нелчинов е български военен деец, полковник.[1]
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Крум Нелчинов е роден na 27 март 1896 година в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя[1] в семейството на Иван Нелчинов. Родът им по произход е от село Модрич, Дебърско, преселен в Охрид, поради постоянните набези на албански разбойнически банди над българските села в този край. Брат е на Никола Нелчинов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но още като ученик в 1913 година се включва в опълченската чета на Петър Чаулев, където замества ранения си брат Никола. След Междусъюзническата война, на 5 октомври 1916 завършва Военното на Негово Величество училище в София. Участва в Първата световна война, в която получава орден „За храброст“. Достига чин полковник,[2] женен е и има 2 деца.
По време на военната си кариера Крум Нелчинов служи в 60-и пехотен полк, 3-а пех. дружина в 23-и пограничен участък. През 1928 г. е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, а през следващата година е назначен за адютант на Главното интендантство. През 1933 г. майор Нелчинов е назначен за командир на рота от 25-и пехотен драгомански полк, а през следващата година е командир на специална група от същия полк., същата година е назначен за началник на 22-ри пограничен участък.
През 1936 г. е назначен за командир на 1-ва интендантска дружина, а на 6 май 1937 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1939 г. подполковник Крум Нелчинов е назначен за началник на секция пехотно оръжие в оръжейната инспекция, а от 1942 г. е началник на Военната академия. Същата година е уволнен от служба и преминава в запаса.[3]
Умира в София на 27 януари 1978 година.[1]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (26 август 1927)
- Подполковник (6 май 1937)
- Полковник
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Иван Нелчинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Нелчинов | Наум Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Нелчинов (1869 – 1944) | Коста Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Крум Нелчинов (1896 – 1978) | Никола Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 107.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 321.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Македоно-одрински опълченци
- Родени в Охрид
- Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия
- Български офицери от Македония
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Български полковници
- Български военни дейци от Първата световна война
- Починали в София
- Тридесет и седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Погребани в Централните софийски гробища
- Български имигранти от Македония в София