Наум Цветинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Цветинов
български революционер

Роден
Починал
1949 г. (75 г.)

Образование Цариградска българска духовна семинария
Наум Цветинов в Общомедия

Наум Анастасов Цветинов с псевдоними Калоян и Мелхисадек[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Наум Цветинов е роден през 1873 година в Охрид, тогава в Османската империя. Завършва българската духовна семинария в Цариград и след това работи за като учител в Охрид, където създава първия църковен смесен ученически хор при катедралата „Свети Климент“.[3] Присъединява се към ВМОРО в 1900 година. Ученикът му Петър Карчев разказва, че Цветинов възпитава революционно учениците си като им чете патриотична литература като драмата „Стефан Караджа“ на Тодор Хаджистанчев.[4]

От януари 1902 година Цветинов е член на околийския революционен комитет. По време на Илинденско-Преображенското въстание е член на Горското началство на Охридския революционен район.[5]

Като четник

След потушаването на въстанието Наум Цветинов бяга в Арад, Австро-Унгария, след което заминава за България. Първоначално се установява за кратко със семейството си в село Видраре, Тетевенско, където е учител, а после отиват в Балчик, където е ръкоположен за свещеник.

От 1913 до 1926 г. Цветинов е свещеник във втората българска столица Преслав.[6] От 1927 г. до смъртта си в 1949 г. е свещеник в София, включително и в църквата „Свети Александър Невски“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, „Звезди“, 1999, стр. 49, 64.
  2. Кратка биография на Наум Йосифов
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 43. ISBN 954321056X
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 12 – 13. ISBN 954321056X
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 181.
  6. „Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ на 200 години“, Топ новини, 30 юни 2008 г. [1]
     Портал „Македония“         Портал „Македония