Тодор Хаджистанчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Хаджистанчев
български общественик
Роден
1850 г.
Починал
7 март 1902 г. (52 г.)
Научна дейност
Област Педагогика

Тодор Хаджистанчев (Станчев, х. Станчев) е български книжовник, театрален деец и общественик. Учи в класическа гимназия и семинария в Карловац (Австрия, 1863-1870). Учителства в Русе (1870-71) и Никопол, по-късно се връща в Русе. През 1876 е осъден на смърт от Гюргевския БРЦК, но присъдата не е изпълнена. Хаджистанчев редактира Слава. Привременно списание (1871-1873), в. Славянин (1879-1887, 1889-1891, 1900-1903), сътрудничи на Ступан и др. Организатор на Църковно-певческо дружество, към катедралния храм „Света Троица“, което поставя пиесите му в Русе. След Освобождението развива активна обществена и политическа дейност. Народен представител в Учредителното събрание. Привърженик на П. Каравелов, либерал. Избиран за депутат във II ОНС от Никополска и в III ВНС от Русенска избирателна околии.


Т. Хаджистанчев пише, превежда, побългарява (Молиер, Йован Стерия Попович, Кристоф Шмид и др.) и издава много педагогически, моралистични и пр. литературни произведения. Някои от произведенията му следват доста точно творби на Добри Войников и други негови съвременници. За своето време той е най-плодовития автор на пиеси – битово-нравоучителни драми и комедии, политически комедии, исторически пиеси със сюжети от второто българско царство и националноосвободителните борби, Освобождението, Сръбско-българската война. Драматургията му е много популярна и играна навремето.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Ружица от Елограда. Древно събитие. Огледало за родители и деца [от Хр. Шмид]. Превел Т. Х. Станчев. Русчюк: в книгопечятницата на Дунав. област, 1870.
  • Назначение на жените според божията реч. Русчук, 1871.
  • Полемика от славянский язик. (Отвън: Богословска наука). Издава Т.Х.Станчев. Русе в книгопечятницата на Дунавскта област, 1871.
  • Правата цивилизация. Позорищна игра в едно действие. Русчюк в книгопечятницата на Дунавската област, 1871.
  • Кардам Страшний. Драма историческа в четири действия от Т. Х. Станчев. Русчюк: в печятницата на Дунавската област, 1872.
  • Анатема. Позорищна игра в едно действие от Т. Х. Станчев. Русчюк: в книгопечятницата на Дунавската област, 1872. (2 изд. 1789)
  • Педагогически поучения за учители, родители и за сички приятели на народното образование. Първа книжка. Русчук, 1873. (2 изд. 1781)
  • Юстина. Драма в три действия с пролог и песни от Т. Х. Станчев. Русчюк: в книгопечятницата на Дунавската област, 1871.
  • Тълкувание на божествения и молитвен дом… Русе, 1872.
  • Педагогика или основна наука за възпитание и наставление. Извод от теоретическата педагогика на Фридриха Дитеса. Издава Т. Х. Станчев. Русе: в печатницата на Дунавската област, 1873.
  • Драндавела. Позорищна игра в едно действие от Т. х. Станчев. (Събитие из народния ни домашен живот в най-ново време). Русчюк, 1873.
  • Нова мода. Позорищна игра в едно действие. Русчюк 1873.
  • Неверна жена. Истинско събитие за пример на женския пол. Русчук, 1873 (2 изд. 1883).
  • Педагогика или основна наука за възпитание и наставление. Извод от теоретическата педагогика на Фридриха Дитеса. Русе, 1873.
  • Нова мода. Смешна позорищна игра в едно действие. 1873 (др. изд. 1875, 1883).
  • Биконсфилд. Смешна позорищна игра в едно действие. Русчук, 1879 (2 изд. 1879, 3 изд. 1881).
  • Гаази Осман Паша. Позорищна игра в две действия. Русчук, 1879 (др. изд. 1881).
  • Стефан Караджа. Трагедия в пет действия из народния ни живот. Русчук, 1879 (др. изд. 1886, 1894, 1906, 1909).
  • Шаран. Смешна позорищна игра в едно действие. Русчук, 1879 (2 изд. 1883).
  • Сюлейман паша. (Разорителят на Стара Загора). Позорищна игра в две действия. Русчук, 1880 (2 изд. 1881).
  • Христо Ботев. Трагедия в три действия (из народния ни живот). Русе, 1880.
  • Цилиндър. Смешна позорищна игра в едно действие. Русчук, 1880.
  • Борбите, страданията и успехите на българите (от 679 до 1882). Историческо списание. Русчук, 1881.
  • Подписването на С. Стефанский договор. Позорищна игра в две действия. Русчук, 1881.
  • Раковски. Драма в три действия. (Из народния живот). Русчук, 1881.
  • Чорбаджия. Смешна позорищна игра в едно действие. (Из народния ни живот). Русчук, 1882 (2 изд. 1884).
  • Невярна жена. Позорищна игра в четири действия. (Из народния ни живот). Русчук, 1883.
  • Левски. Драма в четири действия. (Из народния ни живот). Русчук, 1885.
  • Убийството на Максимилияна. Трагедия в три действия. Русчук, 1885.
  • Милан – сръбский крал. позорищна игра в едно действие. Русе, 1886.
  • Превземането на Пирот от българските войски (на 14 и 15 ноември 1885). Трагедия в четири действия. Рус, 1886.
  • Сръбско-българската война. (Обявена от Сърбия на 2 ноември 1885). Русе, 1888.
  • Дай Петко. позорищна игра в едно действие. Русе, 1888 (др. изд. 1895, 1902).
  • Какви бяхме, а какви сме сега? Из народния живот. Русе, 1889.
  • Ружица. Трагедия в пет действия. Русе, 1889.
  • Мемиш паша. Роман на съвременния ни живот. Русе, 1898.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Аретов, Н. Тодор х. Станчев. – Литературна история, 1989, № 18, с. 41-51.
  • Недков, Александър и Стефанова, Габриела. Вестникарят, вестникът. Русе, 2009.