Йоаникий Ракотински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоаникий
преподобен
Роден20 януари 1847 г.
Починал23 януари 1940 г. (93 г.)
Почитан вИзточноправославна църква
Канонизация24 септември 2017 година, „Свети Климент Охридски“, Скопие, от Светия синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия
Главно светилищеСвети Илия“ в Ракотинци

Йоаникий Ракотински (на македонска литературна норма: Јоаникиј Ракотински) e български духовник от Македония, архимандрит, обявен за светец от Македонската православна църква.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Според запазената му автобиография от 19 март 1930 година Йоаникий е роден на 7/20 януари 1847 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Георги и София Чешмеджиеви.[4] Завършва гръцкото училище в родния си град и става духовник в Българската екзархия.[1] В 1875 година митрополит Теодосий Скопски го ръкополага за йеромонах.[2] В 1875 или 1880 година Йоаникий основава манастира „Свети Илия“ в Ракотинци, Скопско.[3] Манастирът е осветен от екзархийския митрополит Теодосий Скопски.[2] Йоаникий е добре образован и пътува много по свети места, заради което хората го наричали „Дядо Хаджия“. Преподава в българското училище, което се е помещавало в манастирския двор. Местното население се обръщало към него и за лечение.[2]

След като Охрид попада в Кралство Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, Йоаникий е тормозен от новата сръбска власт и сърбофилските епископи заради подкрепата си към Българската екзархия.[1]

За укрепване на националния дух в Македония през Първата световна война в 1918 година, Йоаникий е награден с орден „Свети Александър“.[5]

Отец Йоаникий умира в Ракотинци на 23 януари 1940 година.[3]

Канонизация[редактиране | редактиране на кода]

Местното население дълги години почита отец Йоаникий като светец. Мощите му са открити нетленни през 1986 година в селския храм в Ракотинци „Успение Богородично“.[2]

В 2017 година в катедралния храм в Скопие „Свети Климент Охридски“ Йоаникий е обявен за светец от архиепископ Стефан Охридски и Македонски в съслужение с митрополитите на разколническата Македонската православна църква – Охридска архиепископия, като по време на канонизацията иконата на Йоаникий Ракотински е осветена.[1] Тропарите в негова памет са написани от химнописеца на Вселенска патриаршия отец Атанасий Симонопетрит.[2] Частица от мощите на Йоаникий Ракотински се намира и в Берския манастир „Свети Йоан Предтеча“ и той започва да се почита и в Гърция като чудотворец и лечител.[3]

Канонизацията става по случай 50-годишнината от обявяването на автокефалията на Македонската православна църква, непризната от поместните православни църкви. Главата на каноничната Православна охридска архиепископия Йоан VI Охридски заявява в писмо до митрополитите на Македонската православна църква, че тази канонизация не бива да се извършва, защото „Йоаникий от Ракотинци е бил сръбски духовник“ и защото „Македонската църква е в схизма и не може да произвежда светци“.[2]

Канонизацията на Йоаникий Ракотински е вторият случай, при който друга православна църква канонизира български екзархийски духовник след канонизацията на Васил Димитров от Желин от Църквата на Гърция през 2014 година.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Карадаков, Ангел. Македонската православна църква канонизира Св. Йоаникий Ракотински // „Добротолюбие“, 25 септември 2017. Посетен на 29 септември 2017.
  2. а б в г д е ж Македонската църква канонизира преп. Йоаникий от Ракотинци (обновено) // Двери на православието, 24 септември 2017. Посетен на 30 септември 2017.
  3. а б в г д Македонската църква ще канонизира архимандрит Йоаникий от Ракотинци // Двери на православието, 25 януари 2017. Посетен на 24 септември 2017.
  4. Пронајдена автобиографија на Преподобниот Јоаникиј Ракотински // Бигорски манастир. Посетен на 30 септември 2017.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36