Горни Милановац
| Горни Милановац Горњи Милановац | |
| — град — | |
| Страна | |
|---|---|
| Окръг | Моравишки окръг |
| Община | Горни Милановац |
| Площ | 17 km² |
| Надм. височина | 310 m |
| Население | 24 216 души (2011) 1424 души/km² |
| Основаване | 1853 г. |
| Пощенски код | 32 300, 32 301 |
| Телефонен код | 032 |
| МПС код | GM |
| Официален сайт | www.gornjimilanovac.rs |
| Горни Милановац в Общомедия | |
Горни Милановац (на сръбски: Горњи Милановац), бивш Деспотовац, е град в Сърбия, Моравишки окръг, административен център на община Горни Милановац.
Намира се в часова зона UTC+1. Пощенският му код е 32300, телефонният му код – 032, МПС кодът – GM.


География
[редактиране | редактиране на кода]Горни Милановац се намира между планините Рудник на север и Вуян на юг. Разположен е в котловината на река Деспотовац, която извира в Рудник и тече на юг.
Населението на града е 24 216 души според преброяването през 2011 г. срещу 23 982 жители (2002). В града живеят 3 българи или 0,01% от населението през 2002 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът е основан през 1853 г. като Деспотовац по наименованието на реката, протичаща през града. Става център на едноименната новосъздадена (1853) община Деспотовац.
С указ от 1859 г. на княз Милош Обренович той е преименуван[1] в памет на неговия полубрат (по майчина линия) войводата Милан Обренович (1767-1810), участвал и загинал в Първото сръбско въстание. За да се различава от град Милановац (бивш Пореч) край р. Дунав, към новото му име е добавено „Горни“, а на другия – „Долни“. Така той става Горни Милановац, а крайдунавският град – Долни Милановац.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в града
- Чудомир Павлов, български архитект[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лиг, Горни Милановац. Переплетения природы и истории // Моя Сербия. Посетен на 5 декември 2016. (на руски)
- ↑ ((sr)) Кратка историја рудничко-таковског краја Архив на оригинала от 2020-11-29 в Wayback Machine.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 14