Горни Милановац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Горни Милановац
Горњи Милановац
— град —
    
Герб
Gornjimilanovac noc.jpg
Reliefkarte Serbien.png
44.0212° с. ш. 20.456° и. д.
Горни Милановац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Моравишки окръг
Община Горни Милановац
Площ 17 km²
Надм. височина 310 m
Население (2011) 24 216 души
1424 души/km²
Основаване 1853 г.
Официален сайт http://www.gornjimilanovac.rs/
Горни Милановац в Общомедия

Горни Милановац (на сръбски: Горњи Милановац), бивш Деспотовац, е град в Сърбия, Моравишки окръг, административен център на община Горни Милановац.

Намира се в часова зона UTC+1. Пощенският му код е 32300, телефонният му код – 032, МПС кодът – GM.

Старата съдебна палата – първата сграда в града
Църквата „Света Троица“

География[редактиране | редактиране на кода]

Горни Милановац се намира между планините Рудник на север и Вуян на юг. Разположен е в котловината на река Деспотовац, която извира в Рудник и тече на юг.

Населението на града е 24 216 души според преброяването през 2011 г. срещу 23 982 жители (2002). В града живеят 3 българи или 0,01% от населението през 2002 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан през 1853 г. като Деспотовац по наименованието на реката, протичаща през града. Става център на едноименната новосъздадена (1853) община Деспотовац.

С указ от 1859 г. на княз Милош Обренович той е преименуван[1] в памет на неговия полубрат (по майчина линия) воеводата Милан Обренович (1767-1810), участвал и загинал в Първото сръбско въстание. За да се различава от град Милановац (бивш Пореч) край р. Дунав, към новото му име е добавено „Горни“, а на другия – „Долни“. Така той става Горни Милановац, а крайдунавският град – Долни Милановац[2].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в града

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru))  Лиг, Горни Милановац. Переплетения природы и истории. // Моя Сербия. Посетен на 2016-12-05.
  2. ((sr)) Кратка историја рудничко-таковског краја
  3. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 14