Илия Чобанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Чобанов
български възрожденец
Роден
Починал
1874 г.
Охрид, Османска империя

Илия (Илче) Чобанов или Чобан е български общественик от Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в югозападния македонски град Охрид. Чобанов е сред лидерите на Охридската българска община и българската църковна и просветна борба в града.[1] Заедно с Коста Размов изиграва основна роля в отварянето на българско девическо училище в Охрид през август 1867 година.[2] Григор Пърличев пише в „Автобиографията“ си:

В последните години на църковния въпрос, когато охридяне беха отчаяни и материално обезсилени, не само плата не получихме, но според силите си и подпомагахме на господа: Илия Чобанов, Петра Огненов и Коста Размов, които на свой счет пращаха в Цариград нужните депеши и целий си имот изгубиха в подвига.[3]

Охридчанинът Петър Карчев го нарича:

Голям патриот, с книжки всякога в дълбоките си джобове.[4]

Според една от версиите Чобанов е отровен от влиятелния охридски албански първенец Оломан бей, поддръжник на гръцкия владика Мелетий. Когато новоназначеният български владика Натанаил Охридски пристига в Охрид прави визита на Оломан бей заедно с Чобанов – на двамата е сервирано кафе, което Натанаил отказва, но Чобанов изпива и след два дена умира.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 105, 113.
  2. Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 125.
  3. Пърличев, Григор. Автобиография. Сборник за народни умотворения и книжнина, книга IX, 1894. Посетен на 3 октомври 2014.
  4. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 16.