Георги Бодлев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Бодлев
български просветен деец

Роден
1813 г.
Починал
1882 г. (69 г.)

Георги Бодлев (Бодле, Бодли) е български учител и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в големия български македонски град Охрид, тогава в Османската империя. Братовчед е на Михаил Бодлев - юрист и министър в Гърция.[1] По професия е шивач. Учителства в родния си град около 1855 - 1856 г. Интересува се от миналото на родния си край и събира голяма библиотека с ръкописи и книги, вкючително пергаменти от Климентовото житие. Подпомага Виктор Григорович при престоя му в Охрид в 1845 година. Григорович пише за него:

За щастие с мен се срещна един много интелигентен българин на име Георги Бодли, който ми служеше за постоянен гид.[2]

Автор е на превод на български на част от Кодекса на Охридската митрополия.[3] Преписът е виждан от Георги Баласчев, но след смъртта на Бодлев попада у Йонче Карчев, който неразумно го дава на лидера на гъркоманската партия в града Тасе Зарчев и е унищожен.[4]

През март 1882 година Бодлев отваря в шивашкия си дюкян в първото българско читалище в Охрид „Свети Климент“, в което предоставя на охридчани огромната си домашна библиотека с книги по различни обествени, научни, културни и религиозни проблеми. Читалището е открито от Григор Пърличев.[5]

Охридчанинът Петър Карчев пише за Бодлев:

Георги Бодлев съзнавал, че макар в негово време образованието да се е водило на гръцки, макар в училищата и черквите да господствувал гръцкият език, никога охридчани не са били напускани от съзнанието, че са отделен от гърците народ и че са клонка от огромната славянска маса. Той разбирал, че охридчани имат нужда от знания за своето минало. И с оглед на това превежда от гръцки голяма част от известната Кондика на Охридската архиепископия... Георги Бодлев превел част от тази Кондика именно с цел да бъде полезен на своите съграждани. Той е знаел, че те не владеят гръцки и ням да имат полза от тази Кондика, няма да знаят съдържанието ѝ, докато тя не бъде преведена на родния славянобългарски, на охридски език.[6]

Ясно е, че Георги Бодлев се е чувствал като българин, както и всички охридчани...[4]

Неговият син Константин Бодлев учи в Атина през 1856 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, София, 1984, стр. 22.
  2. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877, стр. 99.
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 178.
  4. а б Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 62. ISBN 954321056X
  5. Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 45 - 46.
  6. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 61. ISBN 954321056X
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.78.
     Портал „Македония“         Портал „Македония