Димитър Битраков
| Димитър Битраков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Димитър К. Битраков е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Битраков е роден на 7 март 1871 година в град Охрид, днес в Северна Македония. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Определен е за български учител в Гевгели, където заедно с Аргир Манасиев, Антон Костов и други активно участват в дейността на ВМОРО.[2] През 1898 година Манасиев и Битраков са арестувани от османските власти поради подозрение в участието на атентата срещу водача на гъркоманската партия в града Димитриос Кивернидис.[3][4]
По време на Илинденското въстание е нелегален и заедно с Божин Попстаматов, Димитър Янев, Гоно Бигинин, Гоно Падаров, Стоян Мижданов е десетар в обединената чета на Кръстьо Асенов, Апостол войвода, Трайко Гьотов и Иванчо Карасулията, които в началото на въстанието се намират в Корнишор. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев Димитър Битраков и Гоно Бегинин участват в заговора за убийството на Кръстьо Асенов, след сватбата му с Анна Малешевска по време на въстанието, което не се приема от множеството четници. През август кукушките чети начело с Трайко Гьотов се намира на острова на Арджанския гьол, където войводата предлага прекратяването на въстаническите действия. Димитър Битраков, Вано Икономов и Гоце Нисторов са за нови акции, заради което четниците се поделят на две. На 18 август при Аматовската станция последните водят сражение с турски аскер, като по-късно Димитър Битраков и Вано Икономов се предават на турските власти.[5]
Делегат е на Охридския районен конгрес на ВМОРО от 1906 година.[6]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| К. Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Битраков (1871 – ?) | Михаил Битраков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Битраков (1863 – 1907) | Иван Битраков (1877 – 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Крум Битраков (1900 – 1984) | Славе Езеров (1906 – 1972) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Битраков (1933 – 2008) | Васил Битраков | Вера Битракова (р. 1939) | Цветан Грозданов (1936 – 2018) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
- ↑ Т., Л. Сввщеникъ Петъръ Петровъ - Коджабашиевъ // Илюстрация Илиндень 2 (132). Илинденска организация, февруарий 1942. с. 13.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 61 – 63.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 356 – 357.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 341 - 348.
- ↑ Николов, Борис. Документи за проведени конгреси в Битолския революционен окръг след Рилския конгрес 1905 година // Македонски преглед XVII (1). София, МНИ, 1994. с. 128.
