Александър Битраков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Битраков
български просветен деец
Роден
Починал
Битраковъ, А. М. Смѣтница за Първо отдѣление. Трето поправено издание. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1899.

Александър Михайлов Битраков е български просветен деец от Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1863 година в Охрид, Османската империя, в големия охридски род Битракови. Брат му Иван Битраков е виден деец на ВМОРО. Учи в Охридското българско училище, по-късно до втори гимназиален клас в Дупница, трети в Кюстендил и в 1881 - 1882 година завършва временния педагогически курс в София, България. Преподава в Солунското централно българско основно училище от 1882 или 1883 до 1902 година. В Солун в 1884 година въвежда дървеното читало и обучението по ръчен труд. В 1902 година е заподозрян от врастите в революционна дейност и е арестуван. Бяга в родния си Охрид, след което става учител в основното училище на Скопското българско педагогическо училище, където преподава до смъртта си в 1907 година.

Битраков сътрудничи на Кузман Шапкарев при събирането на български фолклорни материали. Автор е на учебници за началния курс - „Буквар“ и „Смешница“, издадени от Иван Хаджиниколов и претърпели множество издания от 1884 до 1909 година. Пише в списание „Библиотека“. Статия от Битраков излиза и в 1909 година в календарче „Скопие“.

Битраков е баща на българския писател Славе Езеров.[1] Негов внук от другия му син Крум е видният архитект Иван Битраков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония