Славе Езеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славе Езеров
български писател
Роден
Починал

Слави Александров Битраков, по-известен с псевдонима си Славе Езеров, е български писател, автор на едни от първите български еротични романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 декември 1906 година в Скопие, тогава в Османската империя, в големия охридски род Битракови. Баща му, охридчанинът Александър Битраков е виден български просветен деец в Македония.[1] Заминава за Свободна България, където се установява в София. В 1928 година е отговорен редактор на вестник „Со кротце со благо“.[2]

Слави Битраков под псевдонима си Славе Езеров пише първите си еротични романи десет години след издаването на „Тъмни зори“, първия български еротичен роман, дело на Кирил Христов. В 1931 година Елисей Петков отпечатва във вид на брошури еротичния роман на Езеров „Аз искам“. В 1938 година романът е отпечатан като книга в печатница „Раковски“. В 1939 година Димитър Гологанов пуска на пазара 15 романа на Езеров, много от които в две, три и дори четири издания. Тиражите надхвърлят 160 000 екземпляра и Езеров става най-четеният български писател. Последват романите му „Модерно общество“, „Опиянение“, „Дневникът на една девойка“ и други, които се радват на популярност. Романът му „Любов край синьото езеро“, за три години достига до шест издания и се издава с препоръка от Министерството на просветата.[1]

Славе Езеров се опитва да постави основите на българския социален роман с еротичен нюанс. Той се старае да надскочи еротиката, ползвайки еротичен сюжет, смесвайки го със социална белетристика.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Славе Езеров е обявен за порнограф и творбите му са систематично унищожавани. Творбите му обаче не влизат в черните списъци заради приятелството на Езеров с Вълко Червенков и членството му в БКП. След това Езеров става водещ на хумористични страници в известни ежедневници.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Цветанов, Борис. Самотният воин на писателския фронт. // национален седмичник „Десант“, 27 декември 2012. Посетен на 3 ноември 2015.
  2. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 321.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Литература“         Портал „Литература