Димитриос Кивернидис
| Димитриос Кивернидис | |
| гръцки лекар и общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 ноември 1898 г.
|
Димитриос (Димитрис) Кивeрнидис (на гръцки: Δημήτριος/Δημήτρης Κυβερνίδης) е гръцки лекар, един от водачите на гъркоманската партия в Гевгели в края на XIX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кивeрнидис е родом от голямото влашко село в Олимп Ливади. Още в началото на 1880-те години се установява като околийски лекар в Гевгели, където оглавява прогръцката партия в града. Кивeрнидисе издържан от гръцкото правителство чрез гръцкия консул в Солун и Солунската митрополия. Като околийски лекар поддържа връзки с всички гръцки учители в околията и с гъркоманските лидери по селата. След създаването на българската революционна организация позициите на елинизма в околията са силно разклатени и Кивeрнидис започва активно сътрудничество с османските власти, като им донася всяка информация за българското революционно движение, която стига до него. На специално заседание на гевгелийското ръководно тяло на ВМОРО е решено Кивeрнидис да бъде убит, като вреден за организацията, и за да се респектират другите поддръжници на елинизма. Решението е утвърдено от Централния комитет в Солун и околийският ръководител Аргир Манасиев възлага убийството на Кивeрнидис на войводите Иванчо Карасулията и Апостол Петков, които временно са загубили доверието на ЦК след опит да отклонят пари от откуп за четата си. Кивeрнидис е убит от двамата в Гевгели на 12 ноември 1898 година пред вратата си[1][2] или според други гръцки източници на 3 декември 1898 година в Ливада[3] или Маядаг.[4]
След атентата убийците се оттеглят невредими към Сехово, а властите в града арестуват Аргир Манасиев и учителя Димитър Битраков, но те са освободени поради липса на улики. На другия ден е арестуван шивачът Андон Бояджиев от Кукуш, а на 24 ноември и деецът на ВМОРО Илия Докторов, учител в Горгопик, които престояват два месеца в гевгелийския затвор, а после са изпратени в Еди куле в Солун, където на 25 август 1899 година са освободени от съда, който ги признава за невинни.[5][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304061645/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%A0.%CE%93.%CE%94.%CE%9C&start=575&show=1&s, посетен на 11 август 2012
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 142. (на гръцки)
- ↑ Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903, Ede, Allom & Townsend Printers, London, 1903, р. 9.
- ↑ Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, p. 132. // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 2011-03-24.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 61 – 63.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 356 – 357.
