Георги Мустрев
| Георги Мустрев | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
Георги (Гьорче, Гьорше) Мустрев, известен като Самарджията, е български възрожденец, открил в 1859 година заедно със сина си Никола Мустрев първото българско училище в Охрид.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мустрев е роден в Охрид. Учи в Бигорския манастир.[1] По професия е самарджия. Към 1830 година се научава да пише на български - един от първите в Охрид. През 1859 година открива в дома си първото българско вечерно частно училище[2][3] заедно със сина си Никола Мустрев, който е възпитаник на Зографския манастир.[4] Двамата са насърчени в начинанието си Партений Зографски, с когото поддържат лична кореспонденция.[5] С дейността си той си навлича гнева на владиката Мелетий. Вследствие на неговия натиск, баща и син Мустреви са оклеветени като панслависти и хвърлени за няколко месеца в затвора в Дебър заедно със Стефан Мустрев, Григор Пърличев и Яким Сапунджиев.[6]
През 1864 година руският дипломат Михаил Хитрово пише за Мустрев:
| „ | По професия Мустрев е самарджия. Той се занимава с изработването на самари – дървени товарни седла, от което получава твърде скромни средства за съществуване. Синът на Мустрев има в Охрид малък дюкян с всякаква стока и между другото с книги. Човек от просто произхождение, без особено образование, Мустрев е съумял да си спечели честно име между съотечествениците си, които са се посветили отдавна да служат неуморно на своята народност...
Без никакви средства във време, когато никой още не е мислил за пробуждането на славянската народност в Турция, Мустрев е създал първото българско училище в Охрид, където той безвъзмездно преподавал славянското четмо на няколко момчета, и то вечер, както за да избегне преследванията на митрополита и на охридските гръкомани, така и поради своите занаятчийски занимания, които не му оставяли време през деня... Сега българският език получава вече повсеместно право на гражданственост, но първите дейци за пробуждане на славянската народност в Охрид, които имат в своите редици покойните братя Миладинови, са получили първите познания за правата на отечествения си език в бедното училище на Мустрев под негово ръководство и самарджията Мустрев с право може да бъде признат за един от първите дейци на това народно пробуждане.[7] |
“ |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 40.
- ↑ Архивите говорят, архив на оригинала от 5 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131005074223/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0002&sl=0090&ord=pos&ind=20&us=&vis=000009&start=181&s=001&p=0090&n=&sstr=&ssec=0090&boolean=&bac=Search&g=, посетен на 11 януари 2011
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 605.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 440.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 85.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 262.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 209.
