Иван Абрашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Абрашев
български революционер
Роден
1844 г.
Починал
неизв.
Въоръжена борба
Участник вЧета на Таньо войвода
Активна дейност17 – 28 май 1876 г.
ПрякорОхридлията, Аркадаша
Паметна плоча пред костницата в Разград с името на Иван Абрашев и другите загинали Таньови четници

Иван Христов Абрашев, наричан още Охридлията и Аркадаша, е български революционер, участник в Априлското въстание през 1876 година с четата на Таньо Стоянов.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Абрашев е роден през 1844 година в град Охрид. Братовчед е на Христо Пържинов. Баща му е бил псалт и шивач, изпраща го да учи в Темишвар, Австро-Унгария. След това Абрашев заминава за Русе, където се занимава с търговия и влиза в Българския революционен централен комитет. Застрашен от арест, през есента на 1875 година бяга във Влашко, след това прекарва зимата в Белград.[1]

На 24 април 1876 година отива в Турну Мъгуреле, където се включва в четата на Таньо Стоянов. С четата е до разбиването ѝ на 27 май 1876 година, след което бяга на изток заедно със Стоян Енев Шекерджията и стигат до град Ески Джумая. Абрашев влиза в града за хляб, но е предаден и заловен на 5 юни, откаран в Разград, а после в Русе и осъден на заточение в Акия.[1]

От заточение е освободен след амнистията след Руско-турската война. Става адвокат в Тутракан в новобразуваното Княжество България. В Тутракан се жени за сестрата на колегата си Д. Чиплаков.[1]

По-късно се включва в македонското освободително движение и заминава с чета за Македония. Оставя разказ за четата, записан от Никола Обретенов през 1883 година.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Илиев, Борис. От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско: по пътя на четата на Таньо войвода от 1876 г. София, Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“, 1996. с. 18.
  2. Илиев, Борис. Един забравен предосвобожденски четник от Охрид // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България XI (2). София, СМКПДБ – Централно ръководство, февруари 1977. с. 33 – 35.