Христо Пържинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Пържинов
български революционер

Роден
1847 г.
Починал
1927 г. (80 г.)

Христо Димитров Пържинов е български революционер, участник в Априлското въстание през 1876 година с четата на Таньо Стоянов.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Пържинов е роден през 1847 година в град Охрид. Братовчед е на Иван Абрашев. Дядо му е свещар, който се скарва със събирач на данъци и заедно с Христо го хвърлят във врящия казан с восък, за да се „изпържи да не вампиряса“ - така дошъл семейният прякор Пържинови. Христо Пържинов емигрира в Румъния и работи като файтонджия. Включва се в четата на Таньо войвода. Загубва се на 21 май заедно с Йовчо Кеяпенчев при прехода през горите между Каменово, Равно и Сянов. След разбиването на четата се спасява, но е заловен на охраняван мост. Лежи в затвора заедно с Тотьо Колимечката. Освободен след амнистията, Пържинов заминава за Румъния.[2] Според друга версия Пържинов се скарва с Таньо Стоянов и сам напуска четата и се връща във Влашко.[3]

Пържинов е изпратен в лагера на Българското опълчение от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила и на 1 май 1877 година влиза в Първа рота на Първа дружина на и взима участие в Руско-турската война, като се сражава при Стара Загора, Шипка и Шейново и за героизъм е награден с войнишки орден „Свети Георги“ IV степен №44134 за отбраната на Шипка. Уволнен е на 1 юли 1878 година.[1]

След Освобождението се установява в София, където работи като файтонджия. В 1905 година става сътружник във фурна, а около 1915 година е собственик на мандра в Столник. Умира в 1927 година.[1]

В 1880 година Пържинов се жени за Стефана, с която имат три деца Димитър, Александър и Мария. Александър завършва военно училище и като офицер участва в Балканската и Първата световна война, като загива в 1917 година на Македонския фронт. Димитър завършва медицина във Виена.

В 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово.[1][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 76.
  2. Илиев, Борис. От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско, по пътя на четата на Таньо войвода от 1876 г., Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“, 1996, стр. 21.
  3. Път, стр. 28 ISSN: 1312-7233
  4. Почетни граждани. // Община Габрово. Посетен на 16 април 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония