Христо Динев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера. За артиста вижте Христо Динев.

Христо Динев
български революционер
Роден
Починал
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 - 1911. Прави - Борис Янишлиев, Христо Динев, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали - Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева

Христо Динев Батев или Батов е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Динев е роден в град Дойран, тогава в Османската империя. Учи в родния си град, а след това в 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Работи като български учител. През август 1895 година е сред основателите на комитет на ВМОРО в Дойран, където дава клетва пред Гоце Делчев.[2] В 1901 година е назначен от Българската екзархия за главен учител в Петрич. Тук е избран за околийски ръководител на ВМОРО. През 1902 година по донесение на Алексо Поройски е арестуван от турските власти, заедно с двама петричани.[3] От 1903 до 1905 година е главен учител в Гевгели и член на околийския революционен комитет на ВМОРО.[4] През учебната 1905/1906 година е главен учител на класното училище във Воден. По това време в града има българско третокласно и основно училище. Общия брой на учениците в тях е 367, от които девойките са 154.[5] В 1910 - 1911 е учител в Гумендже.[6]

Умира преди 1918 г.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  2. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.109.
  3. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.198.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 17.
  5. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, стр.280.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 97.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
     Портал „Македония“         Портал „Македония