Христо Бръзицов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Бръзицов
български журналист и писател
BASA 543K-2-868-1 Hristo Brazitsov.jpg
Роден
Починал
31 януари 1980 г. (78 г.)

Христо Димитров Бръзицов е български журналист и писател. Той е известен и под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бръзицов е роден в Цариград в семейството на видния дойранчанин Димитър Бръзицов. Учи дипломация в Свободния университет за политически и стопански науки в София, (днес УНСС). Занимава се с журналистика и пише за вестниците „Кво да е“, „Македония“ (1932), „Българан“ (1932), „Камбана“ (1934), „Нови дни“ (1934), „Щурец“ (1936), „Нашенец“ (1941). Редактира списанията „Родна лира“, „Смях и сълзи“, „Нива“, „Аз знам всичко“. Бръзицов пише и проза – очерци, репортажи, фейлетони, интервюта. Работи в звенарския вестник „Изгрев“. След негативен коментар по повод поредните братоубийства между протогеровисти и михайловисти по улиците на София по него е стреляно предупредително, след което е извикан на разговор с Иван Михайлов в Пиринска Македония, който му заявява:

Ние вече сме наказали сърби, няма да простим и на българи. За нас всеки предател е небългарин… Литератори! Разни пундевци, баджовци… пишурки. И те ми били революционери! Революционери бяха Яворов, истински литератори, а не съглашатели с Београда.[1]

Работи 15 години във вестник „Мир“, като в 1938 година става главен редактор на мястото на Борис Вазов. В 1941 година оглавява проправителствения вестник „Днес“. Самият той заявява:

И ако все пак съм работил във вестник, който е поддържал политиката на правителството (което пък се бе свързало с германците), то беше защото в този политически момент тъкмо по тоя начин се провеждаше освобождението на моята истинска родина Македония и обединяването ѝ с майка България.[2]

След Деветосептемврийския преврат през октомври 1944 година е арестуван. В 1945 година е изправен пред Народния съд, осъден е на доживотен затвор и прекарва осем години в затвора.

През 1957 г. книгата му „Как ми се мярна Европа. Пътеписи и наблюдения“ (1939) е включена в Списъка на вредната литература.[3]

Христо Бръзицов е баща на композитора Александър Бръзицов.[4][5][6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Усмивки. Хумористични разкази“ (София, 1918, 31 с., илюстрации – Райко Алексиев)
  • „Мъже и жени. Хумористични типове“ (София, 1920, 288 с., илюстрации – Стоян Венев)
  • „По света (Пътешественически роман). Европа, Азия, Африка, Америка“ (София, 1922, 160 с., илюстрации – Минчо Никифоров)
  • „Хумористична история на българите“ (София, 1928, 71 с.)
  • „Смешникът на Симеон (Разказ)“ (София, 1929, 32 с.)
  • „Руян (Разказ)“ (София, 1930, 31 с.)
  • „В плен на дявола (Сатиро-хумористичен роман)“ (София, 1930, 112 с.)
  • „Дневникът на един баща“ (София, 1936, 31 с.)
  • „Как ми се мерна Европа. Пътеписи и наблюдения на един съвременник“ (София, 1939, 272 с.)
  • „Женски дяволи. Съвременни разкази и драски“ (София, 1943, 32 с.)
  • „Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори“ (т. I–II, София, 1942 – 1943)
  • „Мои познайници. Хумористични разкази“ (София, 1943, 288 с.)
  • „Някога в Цариград“ (1965, 1966 – второ допълнено издание)
  • „Бащин край“, (Варна, 1968)
  • „Во Прилепа града“ (Варна, 1968)
  • „Някога в София“ (1970)
  • „Спомени на едно момче“ (1971)
  • „Екзарх Йосиф I“ (1973)
  • „Български книгоиздатели“ (1976)
  • „При големи хора по халат и чехли“ (1976)
  • „Далечни спомени за близки хора“ (1979)
  • „София разказва“ (1979)
  • „3000 нощи в затвора“ (1992 посмъртно)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бръзицов, Христо. 3000 нощи в затвора, София, 1992, стр. 146.
  2. Бръзицов, Христо. 3000 нощи в затвора, София, 1992, стр. 63.
  3. Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 9.
  4. Добре дошли в НДТ, Добрич, България
  5. 100 години от рождението на Христо Д. Бръзицов
  6. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 392.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония