Христо Бръзицов
| Христо Бръзицов | |
| български журналист и писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Бръзицов |
| Съпруга | Катя Спиридонова |
| Деца | Александър Бръзицов |
Христо Димитров Бръзицов е български журналист и писател. Известен е и под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и други.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Цариград в семейството на видния дойранчанин Димитър Бръзицов. Учи дипломация в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС). Занимава се с журналистика и пише за вестниците „Кво да е“, „Македония“ (1932), „Българан“ (1932), „Камбана“ (1934), „Нови дни“ (1934), „Щурец“ (1936), „Нашенец“ (1941). Редактира списанията „Родна лира“, „Смях и сълзи“, „Нива“, „Аз знам всичко“. Бръзицов пише и проза – очерци, репортажи, фейлетони, интервюта. Работи в звенарския вестник „Изгрев“. След негативен коментар по повод поредните братоубийства между македонски дейци, протогеровисти и михайловисти, по улиците на София по него е стреляно предупредително, след което е извикан на разговор с Иван Михайлов в Пиринска Македония, който му заявява:
| „ | Ние вече сме наказали сърби, няма да простим и на българи. За нас всеки предател е небългарин… Литератори! Разни пундевци, баджовци… пишурки. И те ми били революционери! Революционери бяха Яворов, истински литератори, а не съглашатели с Београда.[1] | “ |
Работи 15 години във вестник „Мир“, като през 1938 г. става главен редактор на мястото на Борис Вазов. В 1941 година оглавява проправителствения вестник „Днес“. Самият той заявява:
| „ | И ако все пак съм работил във вестник, който е поддържал политиката на правителството (което пък се бе свързало с германците), то беше защото в този политически момент тъкмо по тоя начин се провеждаше освобождението на моята истинска родина Македония и обединяването ѝ с майка България.[2] | “ |
След Деветосептемврийския преврат през октомври 1944 година е арестуван. През 1945 година е изправен пред Народния съд, осъден е на доживотен затвор и прекарва осем години в затвора.
През 1957 година книгата му „Как ми се мярна Европа. Пътеписи и наблюдения“ (1939) е включена в Списъка на вредната литература.[3]
През 1928 година се омъжва за оперната певица Катя Спиридонова. Имат две деца: Димитър и Александър, който е композитор на поп и джаз музика.[4][5][6]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Христо Бързицов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Усмивки. Хумористични разкази“ (София, 1918, 31 с., илюстрации – Райко Алексиев)
- „Мъже и жени. Хумористични типове“ (София, 1920, 288 с., илюстрации – Стоян Венев)
- „По света (Пътешественически роман). Европа, Азия, Африка, Америка“ (София, 1922, 160 с., илюстрации – Минчо Никифоров)
- „Хумористична история на българите“ (София, 1928, 71 с.)
- „Смешникът на Симеон (Разказ)“ (София, 1929, 32 с.)
- „Руян (Разказ)“ (София, 1930, 31 с.)
- „В плен на дявола (Сатиро-хумористичен роман)“ (София, 1930, 112 с.)
- „Дневникът на един баща“ (София, 1936, 31 с.)
- „Как ми се мерна Европа. Пътеписи и наблюдения на един съвременник“ (София, 1939, 272 с.)
- „Женски дяволи. Съвременни разкази и драски“ (София, 1943, 32 с.)
- „Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори“ (т. I–II, София, 1942 – 1943)
- „Мои познайници. Хумористични разкази“ (София, 1943, 288 с.)
- „Някога в Цариград“ (1965, 1966 – второ допълнено издание)
- „Бащин край“, (Варна, 1968)
- „Во Прилепа града“ (Варна, 1968)
- „Някога в София“ (1970)
- „Спомени на едно момче“ (1971)
- „Екзарх Йосиф I“ (1973)
- „Български книгоиздатели“ (1976)
- „При големи хора по халат и чехли“ (1976)
- „Далечни спомени за близки хора“ (1979)
- „София разказва“ (1979)
- „3000 нощи в затвора“ (1992 посмъртно)
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Бръзицов | Анастасия Бръзицова | ||||||||||||||||
| Никола Бръзицов (1873 - ?) | Димитър Бръзицов (1859 - 1931) | ||||||||||||||||
| Катя Спиридонова (1902 - 1993) | Христо Бръзицов (1901 - 1980) | ||||||||||||||||
| Александър Бръзицов (1943 - 2016) | |||||||||||||||||
| Марио Бръзицов | |||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бръзицов, Христо. 3000 нощи в затвора, София, 1992, стр. 146.
- ↑ Бръзицов, Христо. 3000 нощи в затвора, София, 1992, стр. 63.
- ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 9.
- ↑ Добре дошли в НДТ, Добрич, България, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304135107/http://www.ndt1.com/article.php/20060530101313782, посетен на 29 август 2008
- ↑ 100 години от рождението на Христо Д. Бръзицов, ideinakriza.blogspot.com.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 392.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Цветанка Атанасова, „Христо Бръзицов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Бръзицов, Христо. Един час при…, т. ІІ, София 1943
- От и за Христо Бръзицов в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България)
- „Далечни спомени за близки хора“, Варна, 1979 г. в „Библиотека Струмски“
|
