Георги Стоянов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стоянов.

Георги Стоянов
български поет
Роден: 11 ноември 1874 г.
Починал: 5 декември 1917 г. (43 г.)

Георги Стоянов Вътев-Пейчовски е български поет, писател, учител и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Стоянов е роден в 1874 година в Угърчин.

През 1894 година завършва Педагогическото училище в Лом и след това до края на живота си се отдава на учителската професия. Преподава в родния си град, Плевен, Долни Дъбник и София.

Развива активна обществена дейност и става един от основателите на Българския учителски съюз и член на Управителния му комитет (1909-1910). Председател е на Плевенското (1899-1909) и на Софийското учителсто дружество (1913-1915). Многократно е делегат на учителски конгреси.

Поддържа връзки с дейци на БСДП като Тодор Луканов, Димо Хаджидимов и Ламби Кандев, заради което е уволняван на 2 пъти.

Стоянов загива на Македонския фронт в Първата световна война през декември 1917 година край град Дойран.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Георги Стоянов е основател на детското списание „Светулка“, в което публикува разкази, басни, приказки и стихове. Освен това издава (като притурка на „Светулка“) вестник „Слънчице“, както и списанието „Пролетни зари“.

Освен с детска Стоянов се занимава и с литература за възрастни, като сътрудничи с разкази и статии на списанията „Учителски другар“, „Право дело“, „Училищна практика“, „Училищен преглед“ и вестник „Съзнание“.

Автор е на книгата „Патриотическо възпитание“ (1906), както и на различни буквари и учебници.

Стоянов за пръв път превежда на български „Произход на човека“ на Чарз Дарвин през 1896 година.

Псевдонимите, които Стоянов използва, са: Г. Зеленогоров, Калинка-Малинка, Селянче, Чичо Бръмбърчо и Чичо Светлю.