Симеон Сиин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон Сиин
български революционер
Simeon Siin.jpg
На 27 юни 1903 г. след завземането на Клисура по време на Илинденско-Преображенското въстание
Роден
Починал
Семейство
Деца Анастас Симеонов

Симеон Костов Кръстев Сиин с псевдоним Крумски[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 май стар стил 1863 година в костурското село Мокрени, тогава в Османската империя, днес Варико, Гърция. Брат е на Никола Сиин. Учи до IV отделение в родното си село на гръцки език. Като дете заминава с баща си Коста за Варна, България, където се занимават с търговия с плодове и зеленчуци. След три години Коста се връща в Мокрени и бизнесът е поет от Симеон. След пет години Симеон напуска Варна, връща се в Мокрени и се жени. След година отново заминава за Варна, където със съдружник развива бизнес с лозя и дюкяни.[2]

Повикан е войник и служи в Осми пехотен приморски полк. След два месеца бяга от войската с кораб за Цариград, където се установява на работа, а имотите са продадени от съдружника му. В 1888 – 1889 година в Цариград влиза в революционен комитет. Заминава за Солун, където държи лавка в двора на турска казарма. Арестуван е по подозрения в революционна дейност. Освободен е, но му е забранено до държи магазина си и той заминава за Мокрени.[2]

След две година заминава за Кавала, където със съдружник се занимава с млекарство и гостилничарство и натрупва доста пари.[2] Купува къщи в центъра на града и строи нови. Получава добро име пред властите и защитава пред тях нуждаещите се от помощ българи в града.[3]

Влиза във ВМОРО в 1895 година.[4] В Кавала създава комитет на организацията и покръства над 150 българи от града и околните села, предимно градинари, тютюневи работници и зидари от Костурско и особено от Нестрам. Поддържа връзки с ръководителя на Серския революционен окръг Яне Сандански. При връщанията си в Мокрени също развива революционна дейност.[3]

По време на Илинденско-Преображенското въстание е началник на Мокренския център и участва в превземането на Невеска и Клисура.[4][3] След разгрома на въстанието обикаля из планините с хора от Мокренската чета и в късната есен минава гръцката граница и от Атина с параход пристига във Варна. Работи една-две години и успява да отвори малка гостилничка. В 1909 година получава парализа.[3]

Умира на 20 февруари 1929 година.[4][5][6]

Негов син е българският комунистически деец Анастас Симеонов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57.
  2. а б в г Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 2.
  3. а б в г Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 3.
  4. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
  5. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 4.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 424.
     Портал „Македония“         Портал „Македония