Стефан Попиванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Попиванов
комунистически деец

Роден
Починал
6 март 1930 г. (54 г.)

Стефан Попиванов, в СССР наречен Македонович, (на руски: Стефан Поп-Иванов Македонович) е български комунист[1] от Югославската комунистическа партия, политемигрант в Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Попиванов е роден на 17 юли 1875 година в Кочани, тогава в Османската империя. Основното си образование получава в родния град, после учи в четирикласното училище в Скопие, а накрая в 1894 година завършва с шестия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] Арестуван е в Солун след извършването на Солунските атентати. През 1905 година участва в създаването на революционен кръжок към Скопското българско педагогическо училище, след разкритие на тайната му дейност бяга в България. В София става член на БРСДП (т.с.), заради комунистическата си дейност по-късно лежи в затвор.

През 1920 година забягва в новосформираното Кралство СХС, където се включва в дейността на Югославската комунистическа партия. През 1921 година е избран за секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Вардарска Македония, длъжност която заема до 1924 година. Участва във формирането на местния комитет на партията в Скопие през 1921 година, а през 1923 година и на комитетите в Куманово, Щип, Прилеп, Битоля, Тетово, Кавадарци и Гевгели. Между 9-12 май 1923 година участва на втората конференция на ЮКП, а след това за кратко е член на Политбюро на ЦК на ЮКП. През 1926 година участва във формирането на комитети на ВМРО (обединена) във Вардарска Македония.

След 1929 година напуска Кралска Югославия и се установява в Съветския съюз. На 1 октомври е арестуван в Москва при сталинистките чистки. Осъден е на 3 март 1930 година с обвинения в шпионаж и е разстрелян на 6 март в московските гробища. На 28 октомври 1963 година с решение на Военната колегия на Върховния съвет на СССР заедно с дъщеря си Малина Попиванова е реабилитиран. Негов син е и Цеко Попиванов[3].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Жертвы политического террора в СССР“ ((ru))
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  3. Многу пропусти во енциклопедискиот именик "Личности од Македонија", в. „Утрински весник“, Бр. 946, 16.10.2006 г. ((mk))
     Портал „Македония“         Портал „Македония