Стефан Попиванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стефан Попиванов
комунистически деец

Роден
Починал
6 март 1930 г. (54 г.)

Стефан Попиванов, в СССР наречен Македонович (на руски: Стефан Поп-Иванов Македонович), е български комунист[1] от Югославската комунистическа партия, политемигрант в Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Попиванов е роден на 17 юли 1875 година в Кочани, тогава в Османската империя. Основното си образование получава в родния град, после учи в четирикласното училище в Скопие, а накрая в 1894 година завършва с шестия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] Арестуван е в Солун след извършването на Солунските атентати. През 1905 година участва в създаването на революционен кръжок към Скопското българско педагогическо училище, след разкритие на тайната му дейност бяга в България.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кочани.[3]

В София става член на БРСДП (т.с.), заради комунистическата си дейност по-късно лежи в затвор.

През 1920 година забягва в новосформираното Кралство СХС, където се включва в дейността на Югославската комунистическа партия. През 1921 година е избран за секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Вардарска Македония, длъжност която заема до 1924 година. Участва във формирането на местния комитет на партията в Скопие през 1921 година, а през 1923 година и на комитетите в Куманово, Щип, Прилеп, Битоля, Тетово, Кавадарци и Гевгели. Между 9-12 май 1923 година участва на втората конференция на ЮКП, а след това за кратко е член на Политбюро на ЦК на ЮКП. През 1926 година участва във формирането на комитети на ВМРО (обединена) във Вардарска Македония.

След 1929 година напуска Кралска Югославия и се установява в Съветския съюз. На 1 октомври е арестуван в Москва при сталинистките чистки. Осъден е на 3 март 1930 година с обвинения в шпионаж и е разстрелян на 6 март в московските гробища. На 28 октомври 1963 година с решение на Военната колегия на Върховния съвет на СССР заедно с дъщеря си Малина Попиванова е реабилитиран. Негов син е и Цеко Попиванов[4].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Жертвы политического террора в СССР“ ((ru))
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. Многу пропусти во енциклопедискиот именик "Личности од Македонија", в. „Утрински весник“, Бр. 946, 16.10.2006 г. ((mk))
     Портал „Македония“         Портал „Македония