Христо Попвасилев (иконом)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Попвасилев
български православен духовник
Фотопортрет в Мазакова къща
Фотопортрет в Мазакова къща

Роден
Починал
1877 г. (59 г.)
Пловдив, Османска империя
Семейство
Съпруга Мария Маджарова[1]

Христо (Хрисант) Попвасилев Протопопович е български свещеноиконом, учител и преводач, живял в Карлово през XIX век. Екзекутиран от османските власти през Освободителната война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Карлово. Баща му поп Василий е учител, свещеник и архиерейски наместник. Протопопович учи в килийното училище при баща си, а после при Райно Попович в основаваното от него елино-българско класно училище в Карлово. В началото на книжовната си дейност Райно Попович, който е елинист, води гръкофилска образователна политика и Протопопович е повлиян от това. Впоследствие учи при Неофит Рилски. Учителства в Карлово през 1840 – 1843 г. През 1844 г. в Белград издава „История на Великий Александра Македонца“ в превод от гръцки на български. Това е първата печатна Александриада на български език, която става една от най-четените книги през Възраждането. Тази книга влиза в Македония с 24 екземпляра, като според Блаже Ристовски изиграва съществена роля за пробуждане на македонизма.[2] След завръщането си в Карлово Протопопович основава през 1846 г. местното девическо училище и става учител в него. След това учителства в Сопот, където става свещеник – иконом. Превежда и написва и други книги и учебници.

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

Когато по време на Руско-турската война през 1877 г. жителите на Карловско научават, че Предният руски отряд е разбил турците под Шипка и преминал Балкана, те сформират делегация, която се отправя към щаб-квартирата на генерал-лейтенант Йосиф Гурко в Казанлък с молба за покровителство и защита. В делегацията влизат видни представители на християнското и мюсюлманското население от долината на Стряма, като свещеник Христо Попвасилев. След сраженията при Стара и Нова Загора Предният отряд на генерал Гурко отстъпва към Балкана. Мнозина карловци остават по домовете си, разчитайки на споразумението между местните турци и християни. Въпреки това, след оттеглянето на русите, в града е извършено масово клане. Впоследствие редица граждани, начело с иконом Христо, са вързани и откарани в Пловдив, където са затворени в Таш капия. С формално издадени присъди по обвинение за съдействие на руските сили турският съд осъжда на смърт чрез обесване редица карловци, между които и иконом Христо Попвасилев.[3]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча

Христо Попвасилев наема майстори от Брацигово и строи семеен дом през 1848 г. След смъртта на свещеноиконома къщата е наследена от най-малката му дъщеря му Еленка и става дом за нея и бъдещия ѝ съпруг – търновския опълченец Стефан Мазаков. Мазаковата къща днес е филиал на историческия музей в Карлово и в нея се намира постоянна етнографска експозиция. На фасадата ѝ стои паметна плоча с текст:

Домъ на голѣмиятъ карловецъ свещеноикономъ Христо попъ Василевъ – народенъ будителъ и мѫченикъ за свободата (1818 – 1877).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. geni.com
  2. Блаже Ристовски: „Историята на велики Александър Македонеца“ през 1844 година в Белград. в-к „Вечер“, 24 ноември 2011 г. Информационна агенция „Фокус“.
  3. desant.net