Бойка Вапцарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бойка Вапцарова
българска общественичка
Родена
Починала
Семейство
Съпруг Никола Вапцаров

Бойка Григорова Вапцарова (1913-2003) е съпруга на поета Никола Вапцаров и автор на редица книги и други публикации за него и неговия свят.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бойка Вапцарова е родена в град Кочани, тогава в Кралство Сърбия в семейството на българския екзархийски учител Григор Димитров Трапезников от Виница и Парашкева Георгиева от Кочани.[1]. Баща ѝ се изселва в България, а семейството му заедно с Бойка го последват през 1920 година.

Бойка израства и завършва гимназия в Горна Джумая. Учи математика в Софийския университет, но скоро след брака си с Никола Вапцаров прекъсва следването. Работи като счетоводителка в Българската земеделска и кооперативна банка (1936–1946). През 1946–1948 г. довършва образованието си в Софийския университет. Редактор в сп. „Български червен кръст“ и в. „Борба с туберкулозата“ (1948–1950). До 1957 г. работи в БТА като репортер, редактор и като кореспондент в Москва. Впоследствие постъпва като служител в Института за литература на БАН, където се пенсионира.

Бойка и Никола Вапцаров[редактиране | редактиране на кода]

Бойка се запознава с Никола Вапцаров на 28 август 1932 г. и на 11 февруари 1934 г. се омъжва за него в Кочериново. Двамата живеят заедно в Кочериново и София до арестуването на Никола на 4 март 1942 г. Ражда им се син Йонко, който скоро умира. През 1941 г. Бойка отново забременява, но в началото на 1942 г. абортира.

Бойка получава от Никола на 23 юли 1942 г. при предсмъртното свиждане с него стихотворенията „Борбата е безмилостно жестока“ и „Прощално“.

След Девети септември 1944 г. Бойка Вапцарова посвещава живота си на изследване и популяризиране на делото на поета, пише и издава редица спомени и изследвания за него и неговото време. След 1945 г. Бойка Вапцарова е в обтегнати отношения с брат му Борис Вапцаров и жена му Венера.

Около 1954 г. Бойка Вапцарова сключва втори брак с Никола Шивачев, с когото живее до смъртта си.[2]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Спомени за Вапцаров (С., 1952)
  • Когато милионите възкръсват (С., 1961)
  • Никола Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му (С., 1978)
  • Никола Йонков Вапцаров. Ръкописно наследство (съст., С., 1982)
  • Вапцаров сред събратята си по перо (С., 1989)
  • Да се чете след смъртта ми (съст. Борис Данков С., 2009).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никола Вапцаров: човекът, българинът. София, 1995, с.53.
  2. Бойка Вапцарова. Да се чете след смъртта ми (съст. Борис Данков). София, 2009.
     Портал „Македония“         Портал „Македония