Аце Янов
| Аце Янов | |
| български общественик | |
| Роден |
1855 г.
|
|---|---|
Аце Христов Янов е български общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Аце Янов е роден в 1855 година[1] в град Прилеп, тогава в Османската империя. Заедно с Константин Небреклиев взима дейно участие във възобновяването на българското читалище „Надежда“ в 1874 година, от когато е и секретар на читалището.
През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[2]
Димитър Талев пише за Янов:
| „ | Той беше човек уважаван от всички, доста просветен за времето си и един от малцината в прилепската чаршия, които неотдавна бяха отказали да подпишат една верноподаническа декларация до сръбския крал, която сръбски четници с ножове на пушките си разнасяха от дюкян на дюкян за подпис.[3] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ При подписването на Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година е на 62 години.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
- ↑ Талев, Димитър. Наранена гордост, В. Зора, 15.IV.1941 г. Цитирано по: сп. „България Македония“, брой 2, 2009.
