Никола Дишков (строителен предприемач)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Дишков.
| Никола Дишков | |
| български предприемач и дарител | |
 | |
| Роден |
13 декември 1852 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Никола Дишков в Общомедия | |
Никола Дишков е български строителен предприемач и общественик, деец на македонската емиграция в България.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 декември 1852 година в Прилеп.[3][1] Емигрира в Свободна България със семейството си и се установява в София, където, след завършването на гимназия, работи като общински служител. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия.[3]
След войната създава собствена строителна компания,[3][1] която се занимава със строеж на пътища, мостове и железопътни лини. Участва в изграждането на железопътните линии София - Радомир, Шумен - Каспичан, както и на църквата „Свети Александър Невски“.[3]
Дишков дарява големи суми на Прилепското благотворително братство и 200 000 лева за строежа на Македонския дом в София. Собственик е на Дишковия пазар на улица „Леге“.[1] През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, д-р Божирад Татарчев, Петър Глушков, Яков Янков, Славейко Матов и Христо Попов.[4]
Умира през 1923 година в София.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Парцел 32 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Никола Дишковъ // Вестникъ Инвалидъ. Варна, 30 декемврий 1924.
- ↑ а б в г д Никола Дишков // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2022 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 9 януари 2016.
