Направо към съдържанието

Христо Попов (църковен деец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.

Христо Попов
български общественик
Роден
Починал
1944 г. (67 г.)

Учил вЦариградска българска духовна семинария
Московска духовна академия
Научна дейност
Работил вЦариградска българска духовна семинария
Солунска българска мъжка гимназия
Българска екзархия
Христо Попов в Общомедия

Христо Стоянов Попов е български духовен деец от късното българско възраждане в Македония.[1][2]

Поповъ, Хр. Кому принадлежи Македония. Оборване на сръбскитѣ претенции. София, Печатница „Балканъ“, 1917.

Попов е роден в 1876 година във воденското българско село Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. От 1893 до 1899 година учи в Цариградската българска духовна семинария,[2] след което в 1899 година започва да учи в Духовната академия в Москва, която завършва в в 1903 година.[2][1]

Връща се в Османската империя и става учител. От 1892 до 1908 година преподава в Цариградската българска духовна семинария.[2][3] В 1908/1909 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия,[2] а в 1909 - 1923 година в Софийската духовна семинария. От 1923 година до пенсионирането си в 1931 година е секретар на Светия синод на Българската екзархия.[2]

През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с доктор Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, доктор Божирад Татарчев, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков и Славейко Матов.[4]

Попов е един от най-плодотворните и талантливи български богослови-миряни. Автор е на три учебника но Свето писание за севинариите. Участва активно във Върховната богословска комисия на Светия синод по преглеждане на българския превод на Библията. Активно участва и при подготвянето и издаването от Синода на поредица богослужебни книги: Служебник, Напрестолно Евангелие, Апостол, Каноник, Цветослов, Часослов, Катавасийник и Парамийник. Превежда, съставя и редактира „Жития на светиите“, издадена в 1930 година, „Проповедническа енциклопедия“ на Григорий Дяченко, издаденав 1929 година, „Граматика на гръцкия библейски език“, издадена в 1929 година и други. Автор е и над 20 брошурки с църковно и нравствено съдържание. След пенсионирането си три пъти е редактор на „Църковен вестник“.[2]

Умира в 1944 година в София.[2]

  1. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. а б в г д е ж з Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 107.
  3. Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  4. Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 16 януари 2016.
Антим Ловчански главен редактор на „Църковен вестник
(1938 – 1944)
Иван Марковски