Иван Марковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Марковски
български библеист
Роден
1885 г.
Починал
1972 г. (87 г.)
Научна дейност
Област Богословие

Иван Спасов Марковски (1885 – 1972)[1] е изтъкнат български богослов библеист и дългогодишен преподавател и декан в Богословския факултет на Софийския университет. Основоположник и ръководител на катедра „Свещено писание на Стария завет" (1924 – 1960).[2] Автор на около 70 студии, няколко курса (по исагогика и библейска археология), както и множество статии в периодичния печат. В периода 1945 – 1952 година е главен редактор на "Църковен вестник“.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Библейска археология, II, С., Университетска печатница, 1948
  • Въведение в Свещеното Писание на Вехтия Завет, част 1, С., 1932
  • Частно въведение в Свещеното Писание на Вехтия Завет, С., 1957
  • Мирогледът на вехтозаветния човек (според Библията). – ГБФ, т. VII
  • Богатство и величие на Вехтия завет. – ДК, 1955, 1957.
  • Върху някои неверни представи и схващания за Палестина и светите места в нея, С., Богословски годишник, т. XI, 1934
  • Пътеводител по светите места в Палестина, 1935

Бележки[редактиране | редактиране на кода]