Атанас Бадев
| Атанас Бадев | |
|---|---|
| български композитор | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
| Атанас Бадев в Общомедия | |
Атанас Бадев е български[2][3][4] композитор и учител по музика от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бадев роден в 1860 година в Прилеп. Учи при Коте Пазов, а после при псалт Георги Смичков в родния си град. По съвет на Йосиф Ковачев семейството му го изпраща да учи в Солунската българска мъжка гимназия, но завършва средното си образование в 1884 година в Първа софийска мъжка гимназия.[5][6] През 1880 година Бадев, който е ученик от Софийската гимназия, организира през ваканцията църковен хор в Прилеп. Хорът е сформирован от 50 – 60 души между които Гьорче Петров, Пере Тошев и Тома Николов, тогава ученици в класното училище в града.[7]
След Съединението през 1885 г. Бадев осъжда БТЦРК, както и самото Съединение, понеже смята, че трябва първо Македония да се присъедини към Източна Румелия и после да се мисли за обединение с Княжество България.[8]
Следва математика в Университета в Одеса. По късно Бадев учи музика в Москва и в Придворната певческа школа в Санкт Петербург, като там преподаватели са му няколко велики композитори като Милий Балакирев и Николай Римски-Корсаков (1886 – 1890). През 1888 и 1889 година за обучението на Бадев в Петербург от българския бюджет са отпуснати по 300 лева парична помощ.[9] Завършва в 1892 година.[10]
Учителства в българската девическа гимназия в Солун, в Русе, Самоков и Кюстендил. Диригент е на училищни и църковни хорове. При него учи музика Йосиф Чешмеджиев. Автор е на черковни песнопения и детски песни.[11] Отделно от своите хорови адаптации на народни и детски песни Бадев е също композитор на Литургията на св. Йоан Златоуст (за първи път публикувана в Лайпциг през 1898 г.). През 1904 г. Атанас Бадев изнася пред Втория конгрес на учителите по музика в София доклад за ритмиката и метриката на българските народни песни.[12]
Синът му, Петър, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 8-ми пехотен полк.[13]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Химн на св.св. Кирил и Методий; Детска Песен", публикувано в сп. „Художник“, брой 19 и 20, София, 1906 година в „Библиотека Струмски“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 459.
- ↑ Православная енциклопедия.
- ↑ The New Grove dictionary of music and musicians, George Grove, Stanley Sadie Macmillan, 1980, ISBN 0333231112, p. 343.
- ↑ Deutsche Nationalbibliographie und Bibliographie der im Ausland erschienenen, deutschsprachigen Veröffentlichungen, Deutsche Bibliothek (Frankfurt am Main, Germany, Buchhändler-Vereinigung, 1999, s. 67.
- ↑ Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359.
- ↑ Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359.
- ↑ Спомени от моето минало. Тома Николов.(Изд. на Отеч. фронт, София, 1989)
- ↑ Д-р Христо Татарчев, Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите, Съставители – Цочо Билярски, Валентин Радев (Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996)
- ↑ Танчев, Иван. Българската държава и обучението на българи в чужбина (1879 – 1892), София 1994, с. 148.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
- ↑ Научни трудове на Русенския Университет – 2008, том 47, серия 5.2. Народната песен в българския музикален фолклор. Пелагия Векилова, Светла Минкова, стр. 191.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 12
|
Портал „
