Атанас Бадев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Бадев
български композитор
Роден
Починал
Учил в1 средно училище „Пенчо Славейков“
Научна дейност
ОбластПедагогика
Семейство
СъпругаМария Влайкова
Атанас Бадев в Общомедия

Атанас Георгиев[2] Бадев е български[3][4][5] композитор, хоров диригент и учител по музика, фолклорист и музикален теоретик от Македония. Един от първите български професионални музиканти, първият със солидно общо и специално образование.[6][7]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бадев (трети на най-горния ред, №5) с преподаватели от Солунската девическа гимназия.
„Златоустова литургия“, Лайпциг, 1898.

Роден е в 1860 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Учи при Коте Пазов, а после при псалт Георги Смичков в родния си град. По съвет на Йосиф Ковачев семейството му го изпраща да учи в Солунската българска мъжка гимназия, продължава средното си образование в Първа софийска мъжка гимназия.[8][9] През 1879[10] или 1880[11] година Бадев, който е ученик в София, организира през ваканцията си църковно-училищен хор в Прилеп. Хорът се състои първоначално от четирима певци – алт, дискант, тенор и басист. След това съставът се разширява, участват и църковни певци,[10] достига до 50 – 60 души.[11]

Атанас Бадев завършва Първа софийска гимназия в 1884 година.[9] След Съединението през 1885 година Бадев осъжда БТЦРК, както и самото Съединение, понеже смята, че трябва първо Македония да се присъедини към Източна Румелия и после да се мисли за обединение с Княжество България.[12] При избухването на Сръбско-българската война е доброволец в Ученическия легион.[13]

През учебната 1886/1887 година е учител в родния си град Прилеп, където преподава пеене и поставя певческия хор на солидна основа.[14]

Следва математика в Одеския университет. По-късно учи музика в Москва и в Придворната певческа школа в Санкт Петербург, като там преподаватели са му няколко велики композитори като Милий Балакирев и Николай Римски-Корсаков (1886 – 1890). През 1888 и 1889 година за обучението на Бадев в Петербург от българския бюджет са отпуснати по 300 лева парична помощ.[15] Завършва в 1892 година.[16]

Учителства в българската девическа гимназия в Солун, в Русе, Самоков и Кюстендил. Диригент е на училищни и църковни хорове. При него учи музика Йосиф Чешмеджиев. Автор е на черковни песнопения и детски песни.[17] Отделно от своите хорови адаптации на народни и детски песни Бадев е също композитор на „Литургията на св. Йоан Златоуст“ (за първи път публикувана в Лайпциг през 1898 г.). През 1904 г. Атанас Бадев изнася пред Втория конгрес на учителите по музика в София доклад за ритмиката и метриката на българските народни песни.[18]

В Научния архив на БАН се съхранява личен фонд на Атанас Бадев (ф. 197К, оп. 1).[19]

Синът му, Петър, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 8-и пехотен полк.[20]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 459.
  2. ↑ Атанас Бадев // geni.com. Посетен на 7 октомври 2023.
  3. ↑ Православная енциклопедия[неработеща препратка].
  4. ↑ The New Grove dictionary of music and musicians, George Grove, Stanley Sadie Macmillan, 1980, ISBN 0-333-23111-2, p. 343.
  5. ↑ Deutsche Nationalbibliographie und Bibliographie der im Ausland erschienenen, deutschsprachigen Veröffentlichungen, Deutsche Bibliothek (Frankfurt am Main, Germany, Buchhändler-Vereinigung, 1999, s. 67.
  6. ↑ Куюмджиев, Юлиан. Атанас Бадев и Златоустовата литургия // newspaper.kultura.bg. Посетен на 7 октомври 2023.
  7. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 425.
  8. ↑ Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359.
  9. ↑ а б Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359.
  10. ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 154.
  11. ↑ а б Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 17.
  12. ↑ Д-р Христо Татарчев, Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите, Съставители – Цочо Билярски, Валентин Радев (Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996), архив на оригинала от 7 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110707055421/http://www.vmro.150m.com/ht/ht_1.htm, посетен на 22 август 2009 
  13. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  14. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 126.
  15. ↑ Танчев, Иван. Българската държава и обучението на българи в чужбина (1879 – 1892), София 1994, с. 148.
  16. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  17. ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
  18. ↑ Научни трудове на Русенския Университет – 2008, том 47, серия 5.2. Народната песен в българския музикален фолклор. Пелагия Векилова, Светла Минкова, стр. 191.
  19. ↑ Лични фондове в Научния архив. Бадев, Атанас // archiv.cl.bas.bg.
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 12
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Бадев&oldid=12191261“.