Йордан Тренков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Тренков
български революционер
Стефанка и Йордан Тренкови на сватбата им. Фото Б. М. Бояджиян, Шумен
Стефанка и Йордан Тренкови на сватбата им. Фото Б. М. Бояджиян, Шумен

Роден
Починал
6 декември 1960 г. (80 г.)
Йордан Тренков в Общомедия

Йордан Христов Тренков с псевдоним Иван[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Петър Тренков. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] От 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.[3]

В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство.[4][5] През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

Тренков като войник от Българската армия

След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си[6] и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев.[7] В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Андон Димитров и други[8].

През 1905 – 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.[10] През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.[11]

През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.[12]

Христо Настев (1), Лука Джеров (2), Тома Николов (3) и Йордан Тренков (4)

Синът му Христо Тренков (1912 – 1971) е виден български библиограф.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 44.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.
  8. Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  11. Институт за военна история при ГЩ на БНА – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“ (сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 64 (Георги Язаров – „Участие на населението от кюстендилския край в Балканската война“)
  12. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.
  13. Парцел 15. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония