Георги Ачков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Ачков
български революционер
Заточеници в Диарбекир 1903-1904 г.: 1) Михаил Богатинов от Прилеп, 2) Никола Белагушов от Прилеп, 3) Свещ. Иван от Жупа, 4) Свещ. Дуко от Дебърца, 5) Григор Кръстев от Прилеп, 6) Мице Николов от Горно Върбени, 7) Анастас Яйчаров от Охрид, 8) Борис Каракашев от Прилеп, 9) Георги Т. Ачков, 10) Пане Николов от Гопеш, 11) Ничо Филипов от Прилеп
Заточеници в Диарбекир 1903-1904 г.: 1) Михаил Богатинов от Прилеп, 2) Никола Белагушов от Прилеп, 3) Свещ. Иван от Жупа, 4) Свещ. Дуко от Дебърца, 5) Григор Кръстев от Прилеп, 6) Мице Николов от Горно Върбени, 7) Анастас Яйчаров от Охрид, 8) Борис Каракашев от Прилеп, 9) Георги Т. Ачков, 10) Пане Николов от Гопеш, 11) Ничо Филипов от Прилеп

Роден
1880 г.

Георги Т. Ачков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ачков е роден в 1880 година в Прилеп, в Османската империя, днес Северна Македония.[1] Завършва ІІІ клас. Работи като шивач. Влиза във ВМОРО.

Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. Посетен на 20 септември 2015.

Арестуван е през май 1903 година когато излиза нелегален, заедно с хаджи Здраве Хаджиилиев, хаджи поп Иван Попадамов, Мицан Богатинов, Григор Кръстев, Андон Връвцов, Борис Каракашов, Никола Мавров и Трайко Илиев. В Прилепския и Битолския затвор е подложен на мъчения. Баща му е пребит и умира. Осъден е на доживотен затвор и е изпратен на заточение в Диарбекир. Амнистиран е през април 1904 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на 10 прилепска дружина.[2][3]

В 1923 година издава спомени за заточението си в Мала Азия – „Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир“.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Към 1912 година е 32-годишен.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27, 893, 894.
  3. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  4. Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. Посетен на 20 септември 2015.