Георги Ачков
| Георги Ачков | |
| български революционер | |
 Портретна снимка на Ачков от пенсионното му досие | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Георги Ачков в Общомедия | |
Георги Талев Ачков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ачков е роден в 1878 година в Прилеп, в Османската империя, днес Северна Македония.[2] Завършва ІІІ клас и работи като шивач.[3] В 1898 година влиза във ВМОРО.[4]
В 1901 година е арестуван и Битолският съд го осъжда на 5 години затвор.[4] Впоследствие е амнистиран, но през май 1903 година отново е арестуван заедно с хаджи Здраве Хаджиилиев, хаджи поп Иван Попадамов, Мицан Богатинов, Григор Кръстев, Андон Връвцов, Борис Каракашов, Никола Мавров и Трайко Илиев. В Прилепския и Битолския затвор е подложен на мъчения.[5] Баща му е пребит и умира.[6] Осъден е на доживотен затвор и е изпратен на заточение в Диарбекир.[7] Амнистиран е през април 1904 година.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на 10 прилепска дружина.[3][9]
В 1923 година издава спомени за заточението си в Мала Азия – „Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир“.[10]
На 18 март 1943 година, като жител на София, подава молба за народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 41.
- ↑ Към 18 март 1943 година е на 65 години.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 42.
- ↑ Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. с. 7 - 8. Посетен на 20 септември 2015.
- ↑ Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. с. 10. Посетен на 20 септември 2015.
- ↑ Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. с. 9. Посетен на 20 септември 2015.
- ↑ Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. с. 30. Посетен на 20 септември 2015.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. Посетен на 20 септември 2015.
