Аспарух Миников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аспарух Миников
български журналист
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Образование Софийски университет

Аспарух Миников е български общественик, юрист, публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аспарух Миников е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. Емигрира в България, където учи право в Софийския университет. Сред основателите е на Македонската студентска корпорация „Шар“.[1][2][3][4] Редактира вестника на ВМРО „Свобода или смърт“ (1924 – 1934).[5]

Миников е организатор на Главния щаб на Бранник.[6] След освобождението на Вардарска Македония, в 1942 година.[6] Миников се установява в Скопие, където е сред редакторите на вестник „Целокупна България“, като завежда вътрешния отдел на вестника.[7]

В октомври 1947 година комунистическата власт го изпраща заедно с много други македонски дейци на принудителен труд в лагера „Куциян“ край Перник.[8] Миников и воденчанинът Георги Димчев са начело на групата македонци и помагат на Димитър Талев да оцелее в лагера.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пописаков, Аспарух. От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия). // Македонска трибуна. 1979.
  2. Григоров, Георги Марков. Христо Огнянов – един живот за България: Половин век творчество в изгнание. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1998. с. 53.
  3. Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 190.
  4. История на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Проф. Марин Дринов“, 1988. с. 181.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 243.
  6. а б Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941 – 1944 година. Скопје, Институт за национална историја, 1995. с. 118.
  7. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София, 2013. с. 51.
  8. Станишева, Веселина. Кой гасеше „Железният светилник“. // Литературен форум (бр. 4 (534)). 2008. с. 6.
  9. Огнянов, Христо. Спомени за Димитър Талев. // Култура. 20.10. 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония